Тайланд - раят на подправките

Тайнствена и екзотична, непозната и невероятно ароматна - това е тайландската кухня.
Кухнята на Тайланд

Сиам е старото име на днешното Кралство Тайланд. У нас азиатската страна е сравнително непозната, защото едва тепърва българите започват да я посещават като туристи. А тези, които не са били там, асоциират Сиам със сиамските близнаци и може би с филма "Кралят и аз", разказващ историята на една английска гувернантка, отишла да възпитава многобройната челяд на монарха.

Кулинарните изкушения на Тайланд обаче за повечето от нас са тъмна Индия. За разлика от други азиатски кухни (китайска, индийска, японска) в България засега няма нито един тайландски ресторант. Според много ценители на екзотиката обаче, тайландските кулинари са сред най-добрите заради фините подправки и въображението, с което се съчетават продуктите. Всичко това води до една хармония на вкуса, допълнена от контраста в консистенциите и цветовете.

За основните продукти в тайландската кухня, за кулинарните региони, техниките и тайландското къри, четете в новото "МЕНЮ".

Модерни времена

Галангал

Еволюционно тясно свързан с джинджифила, галангалът - Alpinia galanga - доста прилича на своя роднина - високите бамбукоподобни стъбла носят удължени последователно разположени листа. И двете растения имат здрави, месести коренища, които са причината за целия шум около тях.

Неотменна част от тайландската, виетнамската и индонезийската кухня, пресните коренища на галангала имат много свеж и мощен аромат, напомнящ на борова смола, камфор и лимонова кора, както и приятно лют вкус. По-рядко използваните сушени корени са с по-сладка и пиперлива миризма. Ако се стремите към автентичния вкус на някое азиатско ястие, за съжаление не можете да заместите пресните коренища със сухи или обратното.

За приложението на галангала в тайландската, индонезийската и европейската кухня - в новото "МЕНЮ".

АБВ на готвенето

Огън!

Мине се не мине време, и хоп, без никакво предупреждение, изниква желанието да хапнем нещо пикантно, та дори люто. Таили сме го може би дълго в дълбините на кулинарното си подсъзнание, но изведнъж лимбичната ни система издава заповед и езикът се овлажнява от мерак за нещо по-така. Принципът е същият като при вълчия глад за шоколад, който понякога ни обзема. И тогава ни се приисква да сложим чили, джинджифил или най-проста люта чушка в устата. В резултат настроението ни се покачва, щастието ни се усмихва и сякаш сме направили равносметка на потребностите на организма си и сме останали много доволни.

В този брой на "МЕНЮ" даваме отговор на въпроса как нещо, което има такъв силен и остър аромат, насълзява очите ни и избива пот в корените на косите ни, ни прави щастливи?

Грипът чука на вратата

- ударете го и вие!

Съществува една приказка, че пилешката супа помага при грипозни състояния. Но пък ако всеки път, когато се разхремавим и разкашляме, си правим пилешка супичка, няма да останат пилци! Затова в този брой ще ви предложим и други храни, които ще ви дадат мощно оръжие в борбата против грипа. Ще ви разкажем как и защо помагат свинското месо, черните боровинки, сокът от грейпфрут, брюкселското зеле, киселото мляко, кашуто, пълнозърнестата паста и картофите.

История, митове и легенди

Само за жени - червено вино за здраве?

Наляво и надясно се разправя, че червеното вино е велик лечител и предпазва жените от сърдечни заболявания. Но има и опасения, че то повишава риска от ракови образувания. Къде е истината?

Когато става дума за намаляване на риска от сърдечни и ракови болести, не съществуват много начини на превенция, които да са лесни и приятни. Може би това е и причината изследванията, пропагандиращи здравословните предимства на консумацията на червено вино, винаги да привличат вниманието на широката публика.

От този брой ще научите какво мислят лекарите по въпроса дали е здравословно червеното вино, както и в какви количества може спокойно да се консумира.

С деца на масата

Хвърчи, хвърчи...

Колкото и да ви приказват, че месото било вредно и трябвало да се избягва, в него има съставки, които са жизненоважни за организма, особено за детския, който тепърва се развива. Така например месните белтъчини са най-висококачествени, в месото се съдържат витамини от групата В и лесно за усвояване желязо. Естествено в някои видове месо има и доста мазнина, така че не бива да се прекалява с консумацията му, но съвсем да се лишавате, също не е препоръчително. Според учените оптималното количество за възрастен е около половин килограм на седмица.
Когато става дума за храненето на наследниците ни, ние даваме мило и драго, за да им осигурим разнообразие и здравословност. Затова и е много полезно да им сервираме птиче месо, което е лесно смилаемо и съдържа много малко мазнини.

От този брой на "МЕНЮ" ще научите кой вид месо какво съдържа и кои са основните правила, които трябва да се спазват при съхранението и готвенето на птичето месо, за да бъде то вкусно и здравословно.

Пазарен съветник

Суджукът

Суджуци са се правели по нашите земи от незапомнени времена. Всеки край си има и до днес характерни рецепти, така че в миналото не е можело да се говори за един-единствен вид колбас, носещ това наименование. В течение на времето обаче един от начините на приготовление е излязъл на преден план и се е наложил, давайки името си на много подобни производства. Става дума за Горнооряховския суджук. Още от времето на Османското робство един от водещите занаяти на Горна Оряховица е залханджийството - правене на суджуци и пастърма, които още тогава са имали пазар в цялата империя. Горнооряховският суджук и днес се приготвя само от говеждо месо. Тамошните майстори по традиция от Възраждането го правят в два варианта - в началото на есенния сезон и през зимния период.

Днес разнообразие от суджуци залива пазара, като много от тях носят името "Горнооряховски". Тъй като нито един производител не е защитил това наименование, всеки има право така да нарече продукта си.

Въпреки днешното разнообразие нещата сякаш са се променили, и то не непременно в най-добрата посока. Много хора, опитвайки различните суджуци, си казват: абе, не е като едно време. Това е така, защото рецептите за познатите видове отдавна не се спазват. Производители правят традиционни марки по нови рецепти или често изменят съдържанието на продуктите в зависимост от това с каква суровина разполагат. По старото законодателство всеки вид суджук трябваше да отговаря на точно определен стандарт - БДС, със съответен номер и т. нар. отраслова нормала, които дават и точната рецепта. Сега изискванията са други, най-често пазарни.

На какви изисквания трябва да отговаря един продукт, за да се нарече истински суджук и как да изберем най-добрия, четете в новото "МЕНЮ".

Трета ръка

Кухненски глезотийки ІІ

По дефиниция глезотийка е нещо, без което спокойно можем да живеем, дори и без да знаем, че такова нещо изобщо съществува. В този смисъл нашите кухненски глезотийки не включват уреди като печка, хладилник, миялня, пералня и т.н. или пък по-дребните неща като картофобелачка, преса за чесън, миксер или нещо подобно. Тези жизненоважни домашни потреби, ако използваме малко овехтелия израз, в днешно време не би трябвало да отсъстват от модерно обзаведената кухня, защото с тях готвещите не се глезят, а ги използват за по-рационално превръщане на нещо сурово в нещо сготвено. Но има и такива уреди и джаджи, които са над тази категория. Те са измислени за хора, които вече си имат най-необходимото и търсят нещо, с което или да впечатлят гости, или да приготвят ястие или напитка, която досега не са правили с обикновените принадлежности. Та за точно тези неща ни е думата в този брой на "МЕНЮ".