Дулсе де лече

Ако някой ме попита какви са моите гузни удоволствия, отговорът ми ще бъде - прекаляването с кафе, ранните песни на Даяна Рос и дулсе де лече. Кафето е ясно, за Даяна Рос няма да обяснявам, а десертът с чуждоземно название измести шоколада от класацията още преди няколко години, когато го опитах по време на една доста стресираща студентска сесия. Мисля, че точно тази вълшебна смес от бавно карамелизирани прясно мляко и захар ми даде нови сили и кураж да се справя докрай и така си извоюва специално място в сърцето ми.

Дулсе де лече представлява именно това - сладко от сварено на много бавен огън мляко с обилно количество захар. Както се случва с простите, но гениални рецепти, за произхода на тази се спори оживено и до днес. Буквално преведено, името идва от испански и означава сладко от мляко. Според една от легендите, веднъж докато приготвяла лечада (питие от сварено мляко и полукарамелизирана захар), прислужницата на важния аржентински военен от XIX век Хуан Мануел де Росас, отишла да посрещне гости и толкова се забавила, че когато се върнала, лечадата се била превърнала в гъста желирана маса с кафеникав цвят.

Французите, разбира се, не остават по-назад и имат своя история за confiture de lait, в която също са замесени военни и заплесване, само че според тях това се е случило пет века по-рано в Нормандия. Други вариации на тази легенда касаят по-късен период и в тях се намеква, че виновният готвач е бил от армията на Наполеон.

Факт е обаче, че десертът днес е познат по света под името dulce de leche и е изключително популярен - използва се като съставка в различни сладкиши, торти, кафета и сладоледи, намазан върху прясно препечен хляб или просто се консумира в чист вид.

С прекрасния си кехлибарен цвят, кадифената си структура и луксозния си вкус, дулсе де лече може да подведе неподозиращите кулинари и да ги наведе на мисълта, че се приготвя трудно, с много усилия и внимание да не загори. И е така - ако желаете да го приготвите по оригиналната рецепта, ще ви трябват няколко литра прясно мляко, сериозно количество захар и няколко часа висене над котлона.

Истината е, че в наши дни има и друг, по-лесен начин за приготвяне на това прекрасно и фино ястие, който не изисква нито кой знае какви умения, нито добре оборудвана кухня, а само кутия кондензирано мляко, няколко литра вода, дълбока тенджера и черпак. Първото дулсе де лече, което опитах, беше приготвено точно по този начин от моята аржентинска състудентка Вики в съвсем обикновена кухня в общежитие. Вики изобщо не се славеше с готварските си познания. Когато я видяхме да полива упорито с черпака една затворена консерва, плуваща в тенджера с вода, си отнесе доста майтапи. Няколко часа по-късно обаче всички бяхме на друго мнение и се опитвахме да откраднем само още една лъжичка от този простичък, но божествен десерт, идеален за съботна закуска.