Вкусен японски тълковен речник

Когато става дума за японска кухня, винаги има нужда от поне микроскопични познания за езика. Речникът с японски кулинарни думи, който ви предлагаме, е непълен и все пак ще ви е полезен при невероятното удоволствие от сблъсъка с храната на изгряващото слънце.

бенто – домашно приготвена храна за обяд с различни комбинации от ориз, зеленчуци или туршия, риба, месо, тофу и други, поставена в дървена или пластмасова кутия с малки подразделения.
дайкон – голяма продълговата бяла ряпа, широко използвана в японската кухня.
даши бульон – използва се като основа на повечето японски супи. Приготвя се най-често от кацуобуши, сушени водорасли комбу или гъби шийтаке.
донбури или дон – купичка варен ориз, покрит с месо или яйца (оякодон и собородон - с пилешко и яйца, кацудон – със свинско и яйца, гюдон – с телешко), темпура от зеленчуци и морски дарове (тендон), сготвена или сурова риба (магуродон и кайсендон).
едамаме – варени зелени соеви шушулки с добре оформени зърна, поднасят се за предястие или гарнитура.
камабоко – вид сурими с гладка и гъвкава консистенция, обикновено се поднася на резени с форма на полукръг. Често се сервира в рамен.
кацуобуши – стърготини сушен паламуд Katsuwonus pelamis. В Япония те са сред основните съставки на многобройни ястия.
комбу или конбу – ядливи кафяви морски водорасли Laminaria, които обикновено се продават изсушени.
коняку – желатиноподобна храна, направена с брашно от грудката на растението Amorphophallus cognac. Брашното се смесва с вода и варна вода, а за да добие характерния си тъмен цвят и слабо соленоват вкус се добавят сушени водорасли хиджики. После се сварява и се охлажда до втвърдяване. Направено като нудъли коняку се нарича ширатаки и се използва в ястия като сукияки и гюдон.
матча – фино смлян зелен чай
мирин – сладко и слабо оризово вино. Използва се само за готвене.
мисо – паста от ферментирала соя и други зърна, широко използвана в японската кухня. Ферментацията се извършва от плесента Aspergillus oryzae. Има различни видове мисо, които се различават по цвят, вкус, време на отлежаване и състав на изходната суровина (соя, ечемик, пшеница, просо и др.)
мочи – група десерти, направени от брашно от лепкав ориз с различни плънки.
набе или набемоно – съд за варене на ястия, които най-често се ядат през студения сезон. Набе се нарича и голяма група ястия, приготвяни в този съд, който стои върху огън или котлон в средата на масата, така че сътрапезниците сами приготвят храната си.
намеко – дребни гъби Pholiota nameko, много популярни в японската кухня.
нато – ферментирали под действието на бактерията Bacillus subtilis соеви зърна с остър мирис и характерен вкус, които както японците, така и чужденците или обожават, или ненавиждат. Нато обикновено се яде със сварен бял ориз.
нори – ядливи червени водорасли Porphyra, които често се използват за завиване на суши ролца и други японски храни.
рамен – супа с пшенични нудъли, които също се наричат рамен, зеленчуци, камабоко и месо.
сашими – много фино нарязани филета от риба, морски животни или месо.
соба – нудъли от елдено брашно, които често се ядат с цую.
сомен – много тънки нудъли от пшенично брашно.
сукияки – варено или задушено набе, приготвено с тофу, пресен лук, резени говеждо, ширатаки, гъби и китайско зеле. Преди да се изяде, всяка хапка се топи в малка купа с разбити сурови яйца.
сурими - продукт от смляно месо от бели риби, който имитира консистенцията, цвета и аромата на месо от омар, рак или скарида. Рулцата от раци и камабоку са различни видове сурими.
темпура – сезонни морски продукти или зеленчуци, панирани и изпържени до златисто. Ястието е с португалски произход, натурализирано от японците още от ХVІ век, когато е пренесено в страната.
терияки – сос за мариноване най-вече на месо, направен от саке, мирин, соев сос и захар.
yасаби – прочутият японски хрян Wasabia japonica има зеленикави корени и се използва фино настърган, често с ренде от кожата на акула. Истинското уасаби е доста скъпо, а имитациите са направени от обикновен хрян и зелена боя.
уакаме – ядливи кафяви водорасли Undaria pinnatifida, които често се сервират като салата със сусам и сусамово олио – гома уакаме.
удон – дебели пшенични нудъли, които често се поднасят в гореща супа, но и приготвени по много други начини, подобно на пастата.
умебоши – кисела туршия от японски сливи, която често е част от бенто и се смята за дижестив.
умешу – сладък ликьор от ароматната японска слива уме
хакусай – китайско зеле
хиджики – ядливи кафяви водорасли Sargassum fusiforme
цую – сос за соба, сомен и други нудъли, приготвен от саке, мирин, соев сос и кацуобуши.
шабу-шабу – вид набе, при който нарязани на едро зеленчуци и тънки резени говеждо месо се пускат от всеки на масата в съд с врящ бульон и преди да се изядат се топят в сос.
шийтаке – вкусни азиатски гъби Lentinula edodes, които се използват пресни или сушени. В България понякога се продават под името китайски ароматни гъби.
ширатамако – брашно от суров лепкав ориз. Когато брашното е от варен и изсушен лепкав ориз, то се нарича мочико.
шою – соев сос, без който японската кухня е немислима.
шунгику – младите стръкове на ядливата хризантема Chrysanthemum coronarium са популярен зеленчук в Япония.
юзу – рядък цитрусов плод, с вкус между лимон, мандарина и грейпфрут, който се превръща в любима съставка на топ готвачите по света.
якитори – пилешко месо, дробчета, сърца, кожички, трътки, набучени на шишчета и изпечени на скара.