Светът е Великден

по случай Възкресение са свързани най-вече с един старинен десерт, наречен меми, приготвян от вода, ръжено брашно, ръжен малц, меласа и портокалова кора - традиционно се пече на ниска температура в нещо като тавичка от брезова кора. Яде се студен със захар и сметана, но днешният индустриален вариант се продава навсякъде в страната в картонени съдове. В Полша на празничната трапеза се поднасят най-различни ястия от месо, млечни продукти и тестени вкуснотии като мазурка - сладкиш с плодове, ядки и марципан, и бабка – кекс от козуначено тесто. На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. Но се поднася също и настърган хрян, за да напомня, че не всичко в живота е сладко. В Русия на празничната трапеза се сервира пасха - сладкиш от пресована извара, и кулич (козунак), боядисани яйца и също като в Полша, сладко агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възраждането. Чехите пък пекат мазанец – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми.

празнуват Великден тържествено и пищно. Празничният обяд започва с магирица  - овнешка или агнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок. Пече се цуреки – козунак, който също като у нас, понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционни десерти са баклавата и кулуракия  - деликатни маслени курабии във формата на венец с глазура от яйце, с аромат на ванилия и поръсени със сусам.

за празника и е еквивалент на козунака, се нарича Мона де Паскуа. Тестото му, съставено от брашно, захар, яйца и сол, се меси много дълго и изисква поне един час почивка, преди печене. В неделя на испанската великденска трапеза не липсват и агнешки котлети, печен заек, празнична паеля и, разбира се, вино. Великденската наденица (longaniza de Pascua) е сух колбас с дължина около 30 см, типичен за района на Валенсия и Арагон, приготвян от постно свинско месо и подправки.

Постът, налаган от католическата църква, изключва рибата. Така че и преди и по време на Великден в Аржентина се приготвят емпанадас (вид банички с пълнеж) с риба тон и яхния с треска. В Чили пък тези емпанадас ги предпочитат с морски дарове, със зеленчуци и в различни сладки вариации. Друго великденско ястие, фритас де кесо, или пържени банички със сирене, се приготвя с хилядолистно тесто и плънка от сирене. Всякакви риби и морски дарове са обичайни за великденските празници. Сред тях емблематични са севиче и куранто. Последното е ястие от чилийския юг и представлява нещо като хайдушки кебап от пресни морски деликатеси, приготвени сред нажежени камъни в земята.

се почита с празнично ястие, наречено фанеска - вид супа със зеленчуци, зърна от житни растения и солена треска, която обикновено се придружава от моло (вид картофено пюре) и от смокиново сладко със сирене. На някои места приготвят чоклотандас (или умитас) – нещо като сандвичи от смляна млада царевица с мляко, яйце, сирене и масло, увити в царевични листа и приготвени на пара, подобни на мексиканските тамалес. Храната, без която не минава Великден в Парагвай, е чипа. Под това име се подвизават различни видове малки кръгли хлебчета или сладки - най-често чипас се приготвят с брашно от маниока, мляко, сирене, яйца и масло. Фино смляното брашно ги прави леки и ефирни и позволява на топеното сирене да доминира вкуса. Понякога ги поръсват със семенца от анасон. Боливийското куняпе е със същите съставки, но в различни пропорции.

В Австралия менюто на Великден най-често е съставено от печено овнешко, говеждо или пилешко със зеленчуци. А за десерт поднасят Павлова с киви, ягоди, ананаси и мандарини. Там също са популярни кръглите кифлички със стафиди.