Сладка теория на справедливостта

Не възкликвай, че еди-какво си не е справедливо, напътстваше ме чешкият космонавт Владимир Ремек: на този свят справедливост не е имало, няма в момента и не се виждат изгледи някога да има. Проумееш ли това, ще спреш да изпадаш в наивни ситуации, редеше мъдрият чех. През далечната 1978 г. Ремек е първият човек от соцлагера, летял с кораба „Союз 28” по програмата „Интеркосмос”. С него родната му Чехословакия става третата страна, дала на човечеството космонавт. Плюс това кариерата му не спира само с полета до звездите. В момента кара втори мандат като евродепутат и лети в най-високата орбита на европейската политика.

Максимата на Ремек за световното устройство ми е помагала да се изплъзна неведнъж от мрачни настроения и от премеждия към по-добри приключения. Даже съм я доразвила до теория за собствена употреба.
 

Принадих към максимата на Ремек практиката да хапнеш нещо сладко. Десерт, бонбон, парче торта, шоколад. Доказано е, че това те катапултира в позитивни емоции. Никъде и никога няма справедливост. Нямаш власт да я въздадеш, но властта ти стига да избереш с какво да си напълниш чинията. Яж сладко! Заслужаваш хубави емоции - ами създай си ги, бе човек! Не разчитай на чудеса. Веднъж се живее, бъди свой господар!

Осъзнах, че е чиста загуба на време, като се давиш в самосъжаление „защо все на мен така се случва”. Като се ядосваш „какъв беше този мой късмет, бе!”, нищо не печелиш, а само предизвикваш съдбата. Както човек не си избира името, родителите и времето, когато да се роди, така никога не узнава чии грехове плаща на този свят. Това обяснява защо някои крачат по четирилистни детелини, а други пропадат в шахта, чийто капак бил откраднат през нощта. Не ти е писано да знаеш в кой отбор играеш в момента – при щастливите или при нещастните, или посредата, или променяш. Като си хапнеш обаче нещо сладко, си оправяш настроението!
 

Фатална грешка е да слагате ванилия – тя се сблъсква с карамеловия аромат. Спестете я за някой кекс или я изсипете в киселото мляко, там ще свърши повече работа.

Сега пуснете кухненския робот да разбива белтъците на сняг – включете го на умерена орбита, за да пристигнем навреме на аеродрума в Байконур – и бройте секундите за висшия пилотаж. В тенджера на горещия котлон ръсвате още 3 лъжици захар, но ги дебнете много внимателно да уцелите подходящия момент! Концентрирайте се! Точно когато захарта се стопи и стане бледобежова – преди да загори или да потъмнее, изливате отгоре разбърканата течност с жълтъците, брашното, млякото. Не уточнявам дали ще ви трябват 600 или 700 мл мляко, защото не знам колко са ви широки лъжиците, т.е. зависи от брашното. В следващата секунда трябва да намалите котлона и с инструмента, с който сте разбърквали сместа в купата, да продължите и в тенджерата на печката. Карамелът деликатно се съединява с млечно-сладката консистенция, която сама по себе си е доволно сложна. Ще усетите как карамелът се разтегля в хрущящи корали. Сякаш за миг, преди да се разтопи, му се оголва ДНК-то. Под ръката ви се срещат два агрегатни вида захар – нежно загоряла и бял кристал. Те са различни, като две поколения в един дом са, та е космически важно да се омекоти сбъсъкът им. Ако се разпознаят и се слеят хомогенно, десертът ще ви подслади настроението още по-силно.
 

Ако бързо започнат да пукат мехури откъм котлона, има два начина да се справите: Първо, намалете още печката – значи, че температурата е по-висока. Второ, добавете не повече от кафяна чашка прясно мляко – значи лъжиците ви са прекалено големи! Правилният срок от съединението на карамела с млечния разтвор до готовността на десерта е същият, за колкото белтъците се превръщат в твърд сняг в купата на миксера. Не им трябва нито пудра захар, нито капка лимон. Когато варивото се сгъсти, го дръпвате и внимателно му додавате снега от белтъците. Кремът става профирен, по-нежен и от облак. Ала тънката горчива нишка от карамела го държи реален.
 

Творческият момент привършва с избора на съд за десерта. Дали да е в прозрачни чаши, в порцеланови купички или в по-голям съд тип фруктиера, си е ваша работа. Където и да го разположите, предвидете пропорционално колическо орехови ядки вътре. Между 50 и 100 г при тази доза. Орехите поемат аромата на карамела и стабилизират вкуса. Прелест е да срещнете органичната им твърдост им под небцето!

Зимно време слагам и стафиди, те вкусно се раздуват, но през лятото натежават и са твърде сладки в небесния крем.