Почти всичко за постите

Някои го правят от благочестие, други за здраве или от немай къде

Да се пости стана нещо като мода. Публични личности от политиката и бизнеса, медийните и шоуелитите в дните пред Коледа и Великден кокетно се отдават на това увлечение и при всяка възможност полудискретно изтъкват благочестивото си хранително поведение като знак на своето чувство за особена обществена значимост. Естествено сред споменатите елити има и хора, за които постът е обвързан с ясно разбиране за духовната страна на този малък аскетически подвиг, но те са рядкост, може би и поради факта, че постници от този тип не държат да бъдат забелязвани.

Какво представлява постът? Според църковните правила това е период на въздържание от блажна храна при умерена употреба на постна, като целта на това въздържание не е здравно-хигиенна, а религиозно-нравствена. Иначе казано, постникът освен от определени храни трябва да се въздържа в помислите и желанията си, да не се гневи, да прощава на враговете си, да бъде смирен, да отбягва светски и зрелищни развлечения и дори радио и телевизия, тъй като медиите в съвременния свят никак не предразполагат към истинска постническа атмосфера.

В Стария завет постничеството често е представяно като път към духовно съвършенство и начин за постигане на божествени истини. Пророкът Мойсей е постил 40 дни и 40 нощи, преди да получи десетте божи заповеди, а свети Илия е бил удостоен да види божията слава след строг пост. Велик постник е бил и свети Йоан Кръстител, а преди началото на евангелската си мисия Иисус Христос е постил 40 дни и нощи в пустинята. От този етап от земния път на Спасителя църквата извежда основанията за четиридесетницата – Великият пост преди Пасха.

Още от ранното християнство този период от календара се възприема като време за приготовление и очакване на онова, което предстои да се случи - Рождеството или Възкресението на Спасителя. В първите християнски общини не е имало точно определени норми за поста. Строгите и съхранени до днес правила са оформени след IV век. Най-кратко те са обобщени в 56-о правило на VI вселенски събор (678 г.), където е казано, че по време на поста християнинът трябва да се въздържа “както от всичко заклано, така също и от яйца и сирене, които са плод и произведение на онова, от което се въздържаме”. Така извън асортимента на блажните храни остават някои деликатеси като октоподи, миди, скариди, раци, калмари, хайвер. Те минават за постни и са отминати от каноничната забрана вероятно поради факта, че в Стария завет тези храни по принцип са смятани за нечисти и са изключени от диетата.

В православния календар постните дни са около двеста (за сведение на онези, които си мислят, че въздържанието преди Великден изчерпва нормата на благочестието). Има четири продължителни постни периода – Великденски (шест седмици от Сиропустна неделя до Цветница, като се добавят и дните от Страстната седмица), Петрови (от първата неделя след Петдесетница до 29 юни), Богородичен (от 1 до 14 август) и Рождественски (40 дни преди Коледа). Освен това постни през цялата година са дните сряда и петък – първият напомня за предателството и залавянето на Христос, а вторият – за неговите страдания. В неделя постът е забранен, защото този ден е специален, той е от Царството Небесно и не принадлежи на земното време. Строг пост се спазва също на 5 януари (срещу Богоявление), на 29 август (Отсичане главата на Йоан Кръстител) и на Кръстовден (14 септември). Точният брой на постните дни през годината варира, тъй като продължителността на Петровите пости зависи от това кога ще се падне Великден.

Има различни степени на строгост на поста – с топла храна без или със олио, със студена храна без мазнина и без топли напитки (сухоежбина) или пълно въздържание. На Велики петък не се яде и не се пие нищо. През първата седмица от Великия пост, както и в първите три дни от Страстната седмица се пази строг пост (растителна храна без олио). През Рождественския пост (с изключение на първата седмица и дните от 20 до 24 декември), през Петровите пости и в сряда и петък, когато не са в постен период, се разрешава риба, както и на празниците Благовещение, Цветница и Преображение. През повечето дни на великденския пост храната е без мазнина. Само в събота и неделя се разрешава олио и вино. Това са в общи линии правилата за поста сред миряните, но в някои манастири те са по-строги – не се готви никакво месо, не се яде пържено и т.н. Има монаси и вярваши, които тримирят, т.е. по три дни се въздържат от всякаква храна в началото и в края на Великия пост. След като човек знае какво представлява постът, остава сам да реши дали, защо и как точно да го прави. За болни хора, деца и бременни жени подобно изпитание със сигурност не е препоръчително, особено в по-аскетичните му форми.

Някои смятат, че развитието на модерните хранителни технологии е направило спазването на църковните предписания много по-лесно днес, тъй като на пазара има изобилие от сурогатни „животински” продукти на растителна основа. Има сирене и кашкавал, месо, колбаси, майонеза и мляко от соя и други растителни суровини, което, от една страна, облекчава постническото усилие, но от друга страна, може да му придаде известен сурогатен характер. В същото време хранителната индустрия използва огромен брой оцветители, емулгатори, консерванти и прочие „подобрители”, като някои от тях са произведени на животинска основа. Това обаче по правило не се обяснява на етикетите. На практика модерният човек много често не знае какво точно яде, поради което и не би могъл да знае дали наистина пости или не.

Съществува и друг проблем. Изследвания от последните двадесет години са установили, че интензивното земеделие, което разчита предимно на пестициди, инсектициди и други синтетични добавки, произвежда продукти със значително по-ниска хранителна стойност, отколкото старовремското земеделие. Което на практика изправя съвременния човек пред здравословни рискове, които не се забелязват пред витрините с иначе апетитни на вид марули, домати, краставици и други зарзавати. Оттук произтича и все по-актуалната модерност на етикетите „био”, които обаче малка част от благочестивите християни могат да си позволят.