Плодове - полезните дарове на лятото
Весела Георгиева е стажант лекар в Университетска болница "Проф. д-р Стоян Киркович". Интересува се от заболявания на обмяната и нутрициология. През свободното си време, освен че чете хубави книги, обича да се разхожда сред природата и да приготвя вкусни ястия.
Красива кожа и коса, здраво тяло, бодрост, свежест и енергия – лесно може да ги имаме с редовни порции плодова салата през всички сезони. Но лятото сякаш е най-благодатното време за плодове. Да, всички знаем колко са полезни – богати са на витамини, фибри, минерални соли и ... вода, което никак не е за подценяване в летните жеги; имат привлекателен вид и чудесен вкус.
Витамини = разнообразие
Всички плодове съдържат витамини, само съотношенията са различни. Ключът към ползата за здравето в случая е разнообразието. Така ще си набавим достатъчно количество витамин С, който е важен за имунната система, синтеза на колаген, зарастването на рани, здравината на кръвоносните съдове. Особено богати на витамин С са цитрусите, а от местните за нас летни плодове съдържанието му е по-високо в крушата, сливата, малината, къпината, гроздето, динята. Разнообразието от плодове ще ни осигури и достатъчно витамин А (от тиква, диня, ябълки, къпини и праскови), който също е необходим за клетъчното размножаване, синтеза на зрителни пигменти и красотата на ноктите и косата. И достатъчно витамини от група В: рибофлавин, фолиева киселина, ниацин и други. Всички витамини са изключително важни за нормалните метаболитни функции на организма, а набавяйки си ги с храната, няма начин да сбъркате.
За ползата от фибрите
Фибрите, съдържащи се в плодовете, са предимно разтворими. Благодарение на това те образуват гелообразна субстанция с късоверижните въглехидрати в храната, която бавно, постепенно и продължително освобождава простите захари, за да бъдат те усвоени. На практика това означава, че ако добавим сладък сироп в плодовата салата или лъжица мед във фреш или плодово смути, сладкото допълнение няма да повиши кръвната захар толкова бързо и рязко, колкото, ако го приемем в чист вид, за което трябва да сме благодарни на фибрите в плодовете. Вместо това постепенно и бавно ще усвоим задържаните от фибрите прости захари и ще чувстваме ситост по-дълго време. Други ползи, свързани с целулозата, са улавянето и изхвърлянето на липидите и подобряването на стомашно-чревната перисталтика. Същевременно трябва да се има предвид, че богатата на целулоза храна е по-груба, затова е противопоказана при язва на дванадесетопръстника – нещо повече, обострянето на това заболяване е сезонно и се свързва именно с обогатяването на диетата с растителни храни.
Най-богата на фибри е динята. Те се запазват и в сушените плодове и отчасти при термична обработка. При приготвяне на плодови сокове с изхвърлянето на по-грубите части от плодовете се губят и много ценни фибри.
Анти- оксиданти
Всички плодове са богати на антиоксиданти. Тези съединения обезвреждат свободните радикали, като се свързват с тях и се окисляват. А свободните радикали увреждат клетъчната функция и структура. Натрупването им е свързано с процесите на стареене. Другото голямо зло, което свободните радикали предизвикват, е промяната на структурата на ДНК, а по този начин и наследствената програма на клетката, което е предпоставка за злокачествено израждане. За съжаление най-богати на антиоксиданти са малките и деликатните плодове, които и най-бързо се развалят – арония, боровинки, касис, къпини, малини, грозде. Най-добре е да се избегне термичната им обработка.
НЕ на пестицидите!
Освен полезни съставки обаче плодовете могат да съдържат и пестициди. За жалост това е нещо почти неизбежно в модерното стопанство на нашия век. Затова е полезно да знаем как да се предпазим. На първо място има плодове, които са отгледани без употреба на пестициди и изкуствени торове. Част от тях са все по-популярните напоследък биопродукти, а друга – традиционно произведените плодове от малки фермери. За да сме сигурни в произхода им трябва да имаме доверие на производителя и на търговеца. В случай, че не можем да си ги позволим, можем да избираме по-бедни на пестициди плодове. Най-много от тях има в черешите, а най-малко в плодовете с дебела кора – пъпеш и диня. Тези особености са свързани както с различната необходимост от растителна защита на различните видове, така и с обстоятелството, че пестицидите се натрупват повече в кората. Следващото важно условие, за да бъде храната ни безопасна, е да са спазени карантинните срокове след употребата на такива препарати – важно напомняне за производителите на плодове. И накрая, въпреки че не можем да унищожим изцяло пестицидите, предварителното накисване на плодовете във вода и щателното им измиване ще отстрани поне част от тях.
ДА за местните сезонни плодове!
Съставът на плодовете зависи не само от сорта и от условията на отглеждане, но и от зрелостта им, а също и от условията на транспортиране и съхранение.
Те са безспорно най-полезни, когато са узрели и пресни. Набрани направо от дървото или от лехата – нещо, което за съжаление все по-рядко може да ни се случи.
Някои плодове умишлено се берат неузрели, за да може докато зреят по време на транспорта за по-дълго да запазят свежия си вид. Типичен пример за това са бананите и някой цитруси – помело, портокали, грейпфрути. Затова в сезони, в които месните плодове са достатъчно, не посягайте към чуждоземните. Месният сезонен плод е бил оставен да узрее на спокойствие и след това реализиран бързо, докато е пресен. Затова е по-вкусен и по-полезен. “Зеленият” плод е по-беден на нутриенти и по-богат на вода, освен това, ако има обелка, костилка или семки, те са по-голям процент от теглото на плода, защото не е изчакано времето, необходимо за оптималното развитие на ядливата месеста част. По-малкият рандеман и по-малкото изсушено тегло на незрелия плод всъщност го прави и по-скъп. Затова, освен че не е полезен за здравето, той не е полезен и за портфейла ни. А местните плодове имат и още едно предимство – дедите ни също са ги хапвали редовно. В този смисъл сме устроени по-лесно да ги преработваме и рискът от алергия е по-малък при тях. Въпреки това човек винаги може да опита нещо ново или да се поглези. Целта на тази статия е да очертае някакви общи правила, а не да ги наложи над индивидуалните предпочитания.
Разбира се, всяко правило има изключения – ягодите и прасковите също се отглеждат по нашите земи, но са сред плодовете, към които по-често се срещат алергии. За ягодите е известно, че алергенът, към който реагира организма, е червеното им багрило. Затова има сортове “бели” ягоди за хора, страдащи от алергия.
Несъмнено плодовете са вкусни и полезни, което ги прави неизменна част от дневното ни меню. Превърнете ги в чудесен десерт, предпочитайте ги, когато ви се прииска да похапнете нещо между храненията, но не прекалявайте с тях преди сън.
Рецепти по темата
Коментари
