Печена тиква в деня за размисъл

В началото на повестта “Свирепо настроение” от Радичков героят Петър Маринков и жена му коментират как нещо било нагризало тиквите. “И все най-хубавите”, казва жената, на което мъжът отговаря, че “те всичките са свински”. Иначе казано, в традиционните български представи тиквата не може да бъде хубава и отнесени към нея всякакви естетически категории като хубаво, красиво и прекрасно са непонятни и неприемливи.

Такова едностранчиво отношение към тиквата може понякога да предизвика объркване, достигащо до психическо разстройство. Точно това се случва с ранимата душевност на архиваря Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин “Печената тиква”. За да прикрие селския си произход, който сигурно е личал в много други неща, той отказва поднесеното му в дома на началника парче изкусително ароматна печена тиква. Но му се яде, при това много силно и това подтиснато влечение го тласка към драматичен вътрешен монолог, който завършва със забележителното признание:

“Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква. Ям ги като прасе… Някога ще ида в село, само тикви да си отям! Далече от хората!”

С други думи тиквата винаги може да поднесе някаква изненада, понякога приятна, друг път не, поради което снизходителното отношение към нея може да се окаже прибързано както в битов, така и в политически план. Да си припомним как точно в полунощ добрата фея превръща каляската на Пепеляшка в тиква. Нещо подобно като правило очакват и много от политиците в следизборната нощ - тиквите да се превърнат в каляска.

Символиката на тиквата извън Европа е съвършено различна.

В западния свят жълтата есенна тиква е натоварена с подчертано карнавална символика. Причина за това е празникът Хелоуин. Според етнолозите неговият произход е свързан с древните келти, които в нощта срещу 1 ноември отбелязвали начало на новата година. По-късно Хелоуин станал важна част от празничния календар на ирландци и шотландци, които през по-миналия век го направили особено популярен в Америка. Според народното поверие в нощта срещу 1 ноември границата между света на живите и царството на мъртвите се отваря. Древните келти вярвали, че за да прогонят злите сили, пристигащи от отвъдния свят, трябва да изглеждат по-страшно от самия дявол. Затова в тази нощ по улиците на англоезичните западни градове тръгват пъстри карнавални тълпи, маскирани като вещици, духове, скелети и познати герои от филмите на ужасите. Задължителен атрибут на тези шествия е тиквеният фенер. Легендата свързва това празнично украшение с ирландския герой Джак Фенера - пияница, който няколко пъти залагал душата си на дявола за халба бира и всеки път успявал да го надхитри. След смъртта му заради греховния му земен живот не можел да бъде приет в Рая, но заради хитростта му и дяволът не го приемал в пъкъла. Затова продължавал да скита по света с тиквен фенер, запален с въгленче от преизподнята.

У нас нощта след изборите също носи белезите на известна карнавалност. Телевизиите трескаво показват картината на един току що преобърнат свят с фикуси, фюрери, политолози и социолози, които с обтекаема словесност дискутират политическия карнавал.

Казахме, че символиката на печената тиква в традиционните български представи е противоречива. Епитетът тиква обикновено се разбира като глупав, предвидим, манипулируем. Думата печен обаче може да значи умен, хитър, опитен, тарикат. Поради което смисловата сглобка е заредена с коварство, както е коварен и тайнственият митологичен свят на тиквата.