Метафорична празнична баница

В българските представи тя е универсален житейски символ

Сред многото български ястия, които минават за строго национални, типични и традиционни (макар да ги имат и съседните народи) има едно, за което вписването в националния код е вън от всякакво съмнение (макар че и него го имат и съседни народи). Това е баницата. Тя не е просто неизбежна част от празничното меню, а нещо много повече - тя е елемент от националния светоглед, мярка за душевно-битова хармония, тя е малка семейна нирвана, извор на добродетелност и източник на хазартни страсти. Няма празник през годината, който да не е удостоен с някаква баница. А най-важна е новогодишната баница, защото е с късмети. В нея има нещо от символиката на кръглата маса. Наредени около новогодишната баница, членовете на всяко семейство приличат на рицарите на крал Артур.
Ранната история на това традиционно печиво - баницата, не е известна, но няма съмнение, че е твърде стара и отвежда към тъмните векове на Средновековието, когато славяните са населили Балканския полуостров. Някои разновидности, като клин например, които се правят от две кори с плънка, напомнят за руски и украински пирог.
Сакралното присъствие на баницата в българската народна космогония ясно личи от една богомилска легенда за сътворението на света, известна от книгата "Разумник" (XI век). Според нея Господ бил създал небето като връшник (глинен или метален съд за печене на хляб), а земята била плоска и гладка като току-що омесена пита. Когато решил да я захлупи с връшника, тя се оказала по-голяма и не се побирала. Тогава Господ я понатиснал от всички страни и така се появили планините, а земята се нагърчила и заприличала на баница.
Тази идея за сътворението на света по образ и подобие на баницата обяснява и нейното превръщане в метафора за земните блага в българския народен светоглед. В медиите често се говори за бюджетна баница, електорална баница, рекламна баница и т.н., когато става дума за парче от някаква вкусна и делима обществено значима цялост. Всяко нещо, в което се крие определен властови или икономически ресурс, може да бъде определено като баница. Поради своята полисемантична природа думата е трудно преводима на други езици. Българската баница не е нито слоеный пирог, нито щрудел, нито бюрек. На английски понякога я превеждат като пай (pie), но това не е съвсем точно. По-правилно би било да се нарече share, т.е. дялово участие или пай. Което впрочем по неподозиран начин издава и някои черти от националния манталитет. У нас дяловото участие обикновено се изяжда, а не влече след себе си отговорности. Израз на тази национална специфика е фолклорната сентенция, че не бил луд, който яде баницата, а който му я дава. В една по-просветена социална среда подобна мъдрост изглежда непонятна.
Преди няколко години в едно интервю по повод получаването на орден "Стара планина" Силви Вартан между другото каза, че все още прави баница на Коледа в Париж. Няма значение дали наистина го прави. По-важното е, че могъщият образ на баницата е превъзмогнал логичното изтъняване и скъсване на сантименталните връзки с родината. Затова българската баница не е обикновено празнично ястие, а нещо много повече. Тя е една голяма идея.