Гергьовски традиции

С големия пролетен празник Гергьовден у нас се отбелязва началото на новата стопанска година. Посветен е на родения в Кападокия свети великомъченик Георги Победоносец, който едва 20-годишен се издига до висок военен чин като талантлив пълководец. Обезглавен е заради вярата си и се превръща в образец на воина-християнин и покровител на войската. В последствие народът започва да го почита и като закрилник на нивите, стадата и овчарите, а най-известната легенда за него е за победата му над змея - оттук идва и изобразяването му като змееборец.

Подготовката за Гергьовден започва още от предния ден. Девойките берат цветя и плетат венци за агнето, което ще се коли за курбан. Меси се обреден хляб, като най-големият се нарича на св. Георги. В средата на нивите се забива раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове.

В самия ден преди разсъмване овчарите изкарват стадото на паша за кратко и когато се завърнат, след изгрев слънце, се извършва обредното доене на овцете. А за бъдещо плодородие на нивите всеки стопанин отива сутринта на своя имот, обикаля го и заравя в средата великденско червено яйце.

За празника се коли първото мъжко агне, родило се през годината, прекажда се и се освещава. Заколването става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие и здраве. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.

На Гергьовден всички се събират на обща трапеза, която се прави на зелено. Освен печено агнешко на масата трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, баница с масло и сирене, обреден хляб и вино.