Гаспачо - испанската красавица
В горещите летни дни жаждата за прохлада ни завладява непреодолимо и не ни остава нищо друго, освен да й се подчиним и да я последваме. Тогава на помощ идва студената супа във всичките й проявления. Но тези ястия може да провокират въображението ни и да изкушат небцето с нови и неочаквани комбинации и в по-хладни времена. Освен класическия шедьовър на българската национална кухня, наречен звучно "таратор", световната кулинария предлага и други идеи за студени супи, най-вече с южняшки привкус - от страните, където летните жеги могат да бъдат и тежко изпитание.
Супата гаспачо е вероятно най-популярната представителка на освежаващия жанр по света. Тя е гордостта на Андалусия и историята на готварството разказва, че се е зародила в древни времена като лятна храна на работниците по лозята, градините с портокали, маслиновите горички и житните ниви. Това просто селско ястие първоначално се е състояло от сух хляб, чесън, зехтин, сол и оцет, а след откривателското пътешествие на Колумб към списъка със съставки били добавени доматите и чушките. Днес най-известната разновидност на гаспачо, червената, задължително включва домати и те са се превърнали в запазена марка на ястието за много хора по света. С това обаче версиите на тази студена супа далеч не свършват и човек би си помислил, че испанците са вложили доста усилия, за да разширят до максимум семейството й.
Има бяло гаспачо, наричано на испански ajo blanco, което се състои от бадеми, хляб, чесън, оцет и зехтин. Някои разработки в този дух съдържат и кисело мляко и краставици. В зеления екземпляр пък на почит са спанакът, марулята, магданозът и всякакви други зелении. По-нетрадиционен подход към рецептата демонстрира гаспачо манчего, което спада към приносите на Ла Манча. То представлява топла яхния и включва месо, много често заешко, хляб, а понякога и гъби. Авторитетните източници изброяват и други творчески тълкувания на тема гаспачо, като обяснението на технологичните разлики в приготвянето спокойно може да погълне няколко часа. Дали доматите да са нарязани на кубчета или пасирани, дали супата да се гарнира с яйце и прочие важни въпроси са предмет на оживени спорове. В крайна сметка - въпрос на вкус.