Еньовден

Самодиви, самовили, магьосници, бродници, житомамници – измислени или истински, видими или невидими, това са героите на причудливата приказка Еньовден. А действието се развива в планината, в гората, на полето, в реките и езерата.

Редът, създаден от човека и хаосът на космоса се противопоставят. Хората отдават дължимото на неизвестното, неразбираемото, на висшите сили.

Еньовден или Яньовден, Летни Ивановден, Иван бильобер е древен празник, отбелязван на 24 юни, славянски по произход, в чест на слънцето и на всички болести. Християнската църква на този ден празнува раждането на св. Йоан Кръстител.

Денят, в който слънцето достига най-високата си точка и поема своя път обратно към зимата.

На Еньовден къпането е обредно и задължително, преди изгрев слънце. Къпели се от лоши болести. Всички водоизточници – чешми, кладенци, извори, реки, са на почит. Смята се, че дори да е пресъхнал един извор, на Еньовден той ще бликне. Водата през този ден е лековита.

Рано сутринта жените отиват в полето да берат билки. Брането на билки на този ден е обредно и се прави навсякъде. За разлика от Гергьовден и Спасовден, когато само билкарки, врачки и магьосници берат билки, на Еньовден билки бере всяка жена. Заради лековитата им сила на този ден. Навръщане от билкобера жените минават през реката, окъпват се, „окъпват” и билките. Вратига, комунига, чемерика, тинтява и еньовче – от тези билки със звучни имена се изплита Еньовския венец. После в къщата на някоя стара жена идват жени и деца, за да да се провират през него за здраве. Еньовският венец се пази през цялата година за цяр.

Според народните вярвания има 77 болести. На Еньовден се берат 77 и ½ билки. Тази половинка е за неизвестна болест. От всичките събрани билки на този ден се прави китка, яневска китка, която служи за лек през цялата година, за известни и неизвестни болести по хората и добитъка.

От бял пелин се правят метли, с които се мете къщата против зли духове. А пък стрък от него, сложен в пазвата, пази от магии. Венец от бял равнец се поставя при болен и после се хвърля в реката, за да отнесе болестта. Китката от божур пази момите от лоши очи. Ако пък змей е залюбил някоя мома, гръмотрънът ще ги раздели. С любиче и омайниче всеки може да бъде обичан и харесван. А любимата билка на самодивите и русалките е росенът. Той лекува много болести и пази от злото.

Еньова буля е обичай, съдържащ в себе си различни ритуални действия, пресъздава връзката между човека и висшите сили. Еньова буля правят предимно в Южна България. Избират малко момиченце, до 7-8-годишна възраст, което да е изтърсак. За да го пременят като булка, момите събират дрехи и накити от миналогодишните невести. На главата на булята слагат червено було, през което тя може да вижда. През целия ден четири моми, които се редуват, носят момиченцето на раменете си, защото то няма право да стъпва по земята, нито пък да говори. Момите, заедно с Еньовата буля, обикалят селото, пеят и играят хоро при чешми, до реката, на кръстопът. Булята нарушава мълчанието си единствено, когато момите започнат да я питат за плодородието и стойността на различни култури през годината и тя гадае.

Вечерта завършва в къщата на булята, където се прави ладуването, голямото гадаене. От предната вечер в градината, в съд с мълчана или неначната вода, всяка мома е сложила китка или пръстен. Те престояват под небето и звездите. На следващия ден момите се обръщат с молба към Лада, богинята на любовта и на съпружеския живот. Спонтанно се избира момата, която ще гадае чрез припевки за бъдещето на всяка, най-вече за бъдещия й мъж и щастието й.

Оставиш ли се на магията на природата, с голяма вероятност ще освободиш и духа си. А това със сигурност може да се случи на Еньовден.