Eдна пареща история

Днес обаче бързам да ви разкажа една пареща история. Мислех за резервни заглавия като например „С мекота от бодли” или „Магията на копривата”, но ми намирисват на шампоан. А защо бързам ли?

Понеже синът ми още не си е хванал сериозно гадже, та докато не съм се вживяла още в ролята на свекърва. В съзнанието ми механично след „коприва” идва „свекърва”.

Представям си как крехко момиче придърпва към себе си сърцето на моя син. Уж срамежливо, но се престрашава да припари пред погледа ми. Пък аз – къде от ревност, къде от злоба, я шибвам с въпрос:

- Елеонора, коприва да готвиш можеш ли?

Ефектът – като от коприва.

Девойката се изчервява, свива се под къдриците си и се стопява от сцената. Минават месец-два, появява се друга претендентка за гадже на моя син, но аз я третирам по същия начин. От вратата я начесвам с бодлите.

И така, докато някоя ми се изрепчи:

- Всичко джуркам, госпожо. С мен той и от коприва ще се облизва!

Ето така ще си намеря майстора. Момъкът ми не си пада по зелени манджи. Ама ако е влюбен наистина, ще прояде и как още! С клепките си такава снаха ще ме впрегне, та и внучетата да изгледам. И няма да имам време дори и за парещи истории.

Има ли пряка връзка, ще попитате, между свекървата и копривата?

В литературата има пряка връзка между свекървата и татула, то се знае.

Пък някогашната ми свекърва ме научи да готвя неустоима манджа от коприва – хем за мъжка сила, хем с каквото има в хладилника – парче сирене, бучка масло и някое яйце. В луксозния вариант на копривената каша слагам отгоре цели орехови ядки – разполагам ги като на офроуд, като джип върху морава. Докарвам почти същата тоналност, в която е издържана прочутата картина от Едуард Мане „Закуска на тревата” – с буйна зеленина, екологична отвсякъде и лепкав грях.

Което ме навежда на мисъл номер едно: приоритетът аз да съм неустоима.

След нея пълзи мисъл номер две - за важните подробности от пейзажа, и крайно време да се върна в темата за магията на копривата. Тази двойка думи се стели като копринено-лъскави кичури от реклама за шампоан. Разбира се, шампоанът също е от коприва.

Като се уверя, че сред парливата зеленина няма клони, стъбла и сухи листа, я измивам в гевгира. Оттам – в тенджерата да кипне и на третата минута пак чрез гевгира отделям зашеметените до сговорчивост листа от водата, която вече е змийска на цвят като Зелената вода от приказките.

Течността я използвам поне двойно: като балсам за коса – по приоритет номер едно. Шампоанът е според доходите на семейството, но после гривата се изплаква с този природен омекотител. Ефектът ще надмине телевизионните реклами и още преди да сте сготвили, ще сте излезли „на далавера”.

Сговорчиви листа ли казах преди малко? Ще се сговорят и с блендера. Ако не съм отляла до капка цялата течност, по-бързо ще я превърна на дреб.

Веднъж ръснах ръжено, а не бяло брашно и резултатът стана още по-вкусен. Попадна някак си в жанра на спектакъла. Кашата стана на цвят като лекарството гранофурин, с което навремето се бореха с възпаленото гърло. Не че го лекуваха, ами направо изтребваха флората му с неизчистимата боя.

Оттук нататък – няма приятели, няма ходатайства. Яйцето може да е на око, забулено, рохко, като дантела от омлет или както ви се харесва. Важното е сиренето да е поне колкото кибритена кутия, по-добре краве, и щом ме питате – нека да изчака до самия край, спестете му топлинната обработка.

Веднъж, като си сервирах магията от коприва (щото вкъщи не се прескачат вегетарианци), си поиграх да произведа две хубави очи с ярък жълтък и уста – тя стана като зейнала паст от бърканото трето яйце, но я начервих по контура с пипер.

Чак след като разкрих рецептата в целия й блясък, признавам, че тя има и Вариация за криза: без сирене и яйце, който обаче се превръща в силна и красива крем-супа. Дори да загубя последния си грош и да нямам повече нито за яйца, нито за сирене, пак мога да си позволя крем-супа с цвета на младо блато или на най-гъстата борова гора.

Коприва – към половин кило кипва, водата се отделя, листата се пасират. Стопявате масло колкото орех с 3 капки олио и 2-3 лъжици брашно, и когато то се зачерви, пускате отгоре пасираните листа и по малко от зелената вода, докато постигнете желаната гъстота – малко по-рядка от боза. За разкош или за дизайн сервирайте с лъжица сметана.

Има и опция вместо сметана в нея да се пуснат крутони – вървят още повече, ако са с леко чеснов привкус. Фабрикувам ги успоредно – като изпържвам в малко масло (отново количеството е масло колкото орех с 3 капки олио, може и една скилидка чесън) залци хляб, нарязани като зарчета.

Знам и една класическа манджа с коприва – тип пенсионерска радост, евтина, питателна и с подчертан медицински ефект. За пред хората да кажем, че повдига либидото, но пътьом помага и на бъбреците, и срещу артериалната плака, и топи холестерола. Почва се пак с главата лук, копривата и оризът се кавърдисват с червен пипер и домат, но си заслужава копривата да е поне 3-4 пъти повече, за да продължи да преобладава и след като оризът набъбне. Изненадващо добра комбинация е да подправите със зрънца кориандър.

Във Франция пият чай от коприва в два определени случая: когато са настинали и искат да се сгреят, и обратното - когато горещи вълни нападнат госпожите. В елитните помади се смесват екстракти от коприва и арника.

Тия дни една приятелка от Белгия ми изпрати чиния, в която да сервирам аспержи. През април и май в Западна Европа всички берат и нагъват аспержи – точно когато ние хукваме по ливадите „да се хванем за зелено”. Милата ми приятелка смята, че аспержите са глобални, и не подозира, че в източните ширини копривата не ги пуска да припарят до трапезата ни. Без съмнение, мога да използвам вододела между аспержите и копривата като ръб между два свята в обединена Европа, условно казано между богатите и бедните.

Седем пъти яж коприва напролет... - грузинската мъдрост ме върна и към приказката на Андерсен за Дивите лебеди. За всеотдайната сестра, която можела да спаси омагьосаните си братя, превърнати в лебеди, ако преди изгрев слънце им изплете ризи от наръч коприва. С изранени до кръв ръце тя цяла нощ плела бодливите стъбла и призори успяла да намята дрехите върху шиите на лебедите, които с шумен плясък на крилата излитали и се спасявали. Сестрата успяла да изплете само десет, на последната, единадесета риза не довършила ръкава, та един от братята й завинаги си останал да плува като лебед, горда, тъжна и няма птица с неразтурена магия.

Върхът на Копривата се издига до 1100 метра в южното полукълбо и точните й координати са: 64°14′38″S 59°46′00″W64.24389°S 59.7666667°W, на 5.14 км югозападно от българския лагер в Антарктида.