Димитровден

Октомври е, а според календара на нашите прадеди това е месецът на овена. Името подсказвало, че е време да се заплодят овцете. От това зависело бъдещото плодородие, а в крайна сметка и животът на племето, рода и семейството.

Виноток, паздерники и листопад са само част от имената, с които славяните наричали месец октомври. А именно този в месец според християнската религия се почита свети Димитър.

Празникът съществува още от V век, а житието разказва: Димитър Мироточиви Солунски бил градоначалник на Солун по времето на император Диоклетиан (240 - 316 г.). Императорът не знаел, че той е таен християнин и му наредил да избие всички поклонници на новата вяра. Вместо това Димитър ги увещавал да бъдат непреклонни пред езичниците. Разбирайки това, пратеници на императора го арестували и го приканили да се откаже от вярата си, но той не се съгласил и го хвърлили в тъмницата. Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва.

В народната традиция Димитровден се смята за начало на зимния период в годишния календарен цикъл. Свети Димитър е покровител на зимата, студа и снега. Според традицията на 26 октомври приключват работа пастири, ратаи и работници, наети в началото на летния сезон. На този ден се спазаряват и работниците за следващите шест месеца до Гергьовден. При наемането на ратай се давали освен определена сума пари още и кат дрехи и цървули за всеки месец.

Народното суеверие пък гласи, че на Димитровден започват така наречените Миши празници. Жените не работят никаква женска работа - не предат, не плетат, не тъкат, не хващат хурка и вретено, да не разсърдят мишките, че да проядат всичко, работено през годината. Но и мъжете не гребат жито от хамбара, не оронват нито зрънце от събраната царевица, само замазват с кал хамбара, праговете и ъглите, с вярата, че замазват очите на мишките.

Легендата разказва, че през ХІІ век по време на въстанието на Асеневци за освобождението от византийско робство в Търново се пуска слух, че свети Димитър напуснал Солун, огорчен от безпътния живот на тамошните големци и търговци и чудотворната икона с образа му сама се преселила в бъдещата българска столица. Затова в града била построена църква на името на светеца, в която се коронясвали и венчавали българските царе от Второто българско царство в продължение на 208 години.

Трапезата за Димитровден е богата с много месо. Задължителните ястия, които трябва да присъстват на празника, са: курбан от овче месо, яхния от петел и пита с ябълки.

На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра, Димитрана и производните им имена.