Благовещение

В Календара на християнската църква празникът е утвърден през VII в. На този ден, девет месеца преди рождеството на Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той й съобщава, че ще стане майка на сина Божий. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника -­ Благовещение.

Благовещение, Благовец, Благовещене, Благоец ­ в народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовец, всеки гледа да излиза от къщи с къшей хляб и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и богат. В някои краища по броя на куканията на кукувицата се гадае колко години ще живее човек. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, няма да има късмет през годината. Ако мома или момък види най-напред лястовица, трябва три пъти да  завърже празна кърпа, да я постави на покрива и след три дни по нея може да гадае за какъв (каква) ще се омъжи/ожени. Този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са благи, “плашат” овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.

Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. “Събуждат се и излизат от дупките” змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила. Преди изгрев хората палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: “Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец”. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият ­ “да не ги дупчат змиите”, не месят хляб, “че ще се свие зъмя на него”. В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.

На Благовещение се прави познатият обичай буенец. Той се изпълнява за здраве и плодородие. Участничките в него са моми. Те избират помежду си водачка  буенек, тя се облича в празнична носия, в която ризата е мъжка, с богато украсен калпак върху разпуснати коси. През гърдите  са кръстосани два колана с големи пафти, а върху тях ­ нанизи от монети. На кръста  са окичени разноцветни кърпи. С буенеца върви булката ­ 8-10-годишно момиче, с живи родители, облечено с булчински дрехи и забулено с червена кърпа. Моминската група посещава всяка къща в селото. Момите-песнопойки, разделени в две редици, застават една срещу друга и пеят, а между тях играят двете обредни лица като се разминават и буенецът върти сабя (секира,пръчка) над главата на булката. След това тя хвърля кърпата, с която играе, на рамото на стопанката, която връзва в нея пари, дава в дар яйца и брашно. Стопанката изнася от къщи сито и го търкулва. Според това как ще падне ситото, гадаят за плодородието през годината.

Обредната трапеза на този ден, разбира се е празнична - постна, но богата, на нея задължително трябва да присъстват следните ястия: печена или варена риба, шарена пита, и лучник.

На Благовещение имен ден имат: Благовест (от гръцки - възвестител на добри неща), Благовеста, Благовестин, Благо, Благой, Благомил, Благана, Благин, Блаже и др.