Атанасовден

В народните вярвания св. Атанас е властелин на снеговете и ледовете, но и на зимното слънце. На своя ден той захвърля кожуха и облича копринена риза, отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като Среди зима.

Атанасовден – 18 януари, както и Антоновден на предишния ден, се почитат от ковачи, железари, ножари и налбанти, но са празници и на побратимяването, тъй като се смята, че Андон и Атанас са близнаци. Други народни предания твърдят, че братята са господари на чумата и на други болести.

За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Пекат с еи обредни хлябове нашарени със символи за плодородие. Често те са „благи” – намазани с мед. На Атанасовден се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. В някои райони на страната се приготвя и свинско с бамя, която е събрана и изсушена през лятото.