Ароматният двор

Преди няколко години пътувах из островите край далматинския бряг. Времето беше горещо въпреки морския вятър, а дните - пренаситени от етеричните масла на средиземноморските треви. Помислих си, че никога няма да усетя толкова ярък и същевременно успокояващ аромат. 

Това лято преминах през портата на един двор в тракийското село Драгомир и разбрах, че тогава на острова съм сбъркал. Уханието на жежкия въздух в първите секунди ме обърка, но постепенно започнах да различавам растенията.“Мащерка, розмарин, лавандула и градински чай, който предпочитам да наричам с латинското и италианското му име салвия“, си казах. Но не беше само това. Тепърва започвах да откривам аромати и истории.

В двора на Биоферма Павлови вече 9 години билките са в центъра – на мястото, на работата и на удоволствието. Преди Веси и Петко да се преместят от Пловдив, ароматната градина е запусната и заплевена, а уютната днес къща – истинска съборетина. Днес те са малката част от разрастваща се ферма за биологично производство на билки, подправки и зеленчуци.

Началото е любителско – няколко стръка босилек в градината, малко джоджен край зеленчуците, мащерка, колкото да има за готвене, за чай и да се радват на аромата. По съвет на приятели Веси и Петко решават да стъпят на бизнес полето. И започват голямото четене, експериментите и земеделския труд. И финансовите операции. Биологично произведените семена са скъпа стока, но без тях не може да се добие органична продукция – правилата за сертифициране са напълно ясни в това отношение. Новите фермери от Драгомир все пак се решават на тази стъпка и влагат солидни средства в набавянето на холандски биосемена за ароматните растения, които ще отглеждат. С някои успяват, с други – не. Розмаринът се оказва изключително капризен и така и не пожелава да се насели в градината от семенца. С вкоренени резници нещата се оправят и сега уханните храсти с игловидни листа изглеждат солидно и все едно растат тук открай време. Но веднъж закрепили се ароматните растения са благодарни питомци. Стръковете босилек може да се събират до три пъти в година, а мащерката дори пет пъти.

Изискванията към биологичните фермери са строги. Торенето с химикали е забранено, затова Павлови подхранват билките си през листата с течен тор от калифорнийски червеи - органичен, то се знае. Синтетичните пестициди също не се допускат, разрешени за борба с плевели и насекоми са малък брой и скъпи препарати. Веси и Петко обаче получават естествена подкрепа в тази дейност – повечето ароматни растения, които отглеждат, притежават добре изразени репелентни свойства и често не се нуждаят от допълнителна закрила. Още повече – те разгръщат дъхавия си щит и върху другите растения в градината. Тагетесът и невенът са най-активните защитници и се чувстват чудесно покрай лехите със зеленчуци. А те не липсват в градината на семейство Павлови. През лятото сеят червено цвекло, броколи, моркови и зеле, които ще дадат реколта в есенните месеци. Каквото не се продаде като пресен зарзават, се консервира или се суши. Това се прави и с билките. Така фермата предлага качествена продукция през всички сезони.

Въпреки зарзаватеното разнообразие, стопанисвано от Павлови, зелените подправки и билките са растенията, с които те са най-популярни сред потребителите на натурални продукти. Споменах вече за салвията, лавандулата, розмарина и мащерката, но в ароматния двор растат и риган, и джоджен, разбира се, босилек, а и маточина. Следващата година Веси и Петко ще започнат да отглеждат мента и майорана. Личното ми откритие при тях е хисопът Hyssopus officinalis – ниско храстче с красиви виолетови, а понякога розови цветове. Уханието му наподобява това на салвията, но е по-деликатно и с чудесни сладки нюанси. На храната обаче освен аромата си придава и апетитен нагарчащ вкус. Все още не е толкова известен като подправка у нас, но чаят от него става все по-популярен при простудни заболявания. Биоферма Павлови е едва ли не единственият производител на хисоп в България и го предлагат най-вече изсушен – самостоятелно или като част от билкови смеси. Лечебните комбинации са измислени и опитани от тях и имат различно приложение – за всеки ден, за тонус, за успокояване, за сутрин и за вечер. Освен отгледани в градината стръкове Веси и Петко използват и билки – жълт кантарион, бял равнец, коприва и какви ли още не, събрани от тяхната гора, която е съвсем близо до селото.

За момента ги сушат, където намерят място, но Петко със собствени усилия е започнал да строи помещение за сушилня, както и такова за консервиране на зеленчуците. Отскоро са собственици и на 18 декара в землището на Драгомир и всеки момент ще преместят там основното производство на подправки и билки, като лайката например. В двора пък смятат да направят оранжерия и така ще могат да предлагат целогодишно пресни ароматни треви – набрани или пък в саксийки, за тези, които искат да пренесат у дома си малка, но уханна част от градината на Павлови.

Контакти:
Бутикова биоферма „Павлови“
4184, с. Драгомир, община Съединение
ул. „38“, 12
0896 402 136
0876 445 597
billerpavlovi@abv.bg

Продуктите на фермата може да намерите и чрез хранителните кооперативи в страната.

Прочетете цялата статия в брой 61 на списание МЕНЮ.