Великите пътешествия на картофите

Допреди по-малко от 500 години за картофите е говорено и мислено единствено на тогавашния вариант на езика кечуа. Това е езикът, който и до днес се използва от местното население на високите части на Андите. Някъде от централната част на южноамериканската планинска верига, на териториите на днешните Перу и Боливия картофите тръгват да пътуват по света.

Преди 7000 години местните земеделци откриват и започват да отглеждат голяма част от стотиците диви разновидности на картофите заради богатите на скорбяла коренови грудки. Те поразително не приличат на тези, които познаваме днес. Рядко имат овална форма, по-често са силно издължени, оцветени в червено, пурпурно, виолетово или жълто. Много от тях все още се отглеждат по тези места. А някои, като т.нар. сини картофи, се смятат за изтънчен деликатес.

Постепенно картофите наред с фасула, както и амаранта и киноата, които се използват за зърно (царевицата се е отглеждала само в ниските части на планините), стават една от основните култури, чрез които великата империя на инките достигнала мощта и разцвета си.

Въпреки приспособеността си към суровите и променливи условия на планините картофите имат своите изисквания и затова инките извършват невиждано по мащабите си терасиране на релефа и изграждат много обширна и функционална напоителна система.

Именно тези многобройни тераси дават името на планинската верига (andén на испански означава парапет, платформа, но думата се използва и за селскостопанските планински тераси).

Завладяването на Перу от конквистадорите на Писаро в началото на ХVІ век осигурява първото голямо пътуване на картофите. Те прекосяват Атлантическия океан и през 1570 г. се появяват за първи път в стария свят на територията на Испания. Отглеждани само от няколко безстрашни и напредничави баски фермери, южноамериканските преселници дълги години, освен че са смятани за неподходящи за храна на хората, са обявени и за растения, създадени от дявола. Отношението към неугледните грудки в Северна Европа, където те се появяват малко преди 1600 г., е по-благосклонно и на тях се гледа като на екзотични растения, предназначени за ботаническите градини. Въпреки че до началото на ХVІІ век картофите вече са обиколили и са се настанили в целия континент, все още малцина европейци, дори и от крайно бедните съсловия, се хранят с тях.

Възприемането и използването им като храна започва във Франция и Британската империя след силна агитация на населението за картофената възможност от страна на управляващите. Този призив е подкрепен и от недостига на хранителни продукти по време на войната за независимост в северноамериканските колонии и френските войни в края на ХVІІІ век. В Русия с рекламирането на картофите много целесъобразно е натоварена армията.

Постепенно подозрителните растения навлизат в тенджерите и чиниите на европейците и стават неотлъчна част от кулинарните традиции на повечето страни. Днес е трудно да си представим испанската кухня без чудесния картофен омлет тортиля или пък Франция, която никога не е открила картофите au gratin (преминали в българския език в неправилното огретен). А нима Британските острови щяха успешно да смекчат незавидната си слава на обитавани от поносимо лоши кулинари, ако не съществуваше овчарският пай?

Макар и в челните редици на производителите на картофи, САЩ отстъпват на Индия, Китай и Русия. Картофите навлизат в Азия почти веднага след появата си в Европа. Асистенти в това поредно пътешествие са португалците и техните азиатски колонии.

От Индия пътуващите кореноплоди поемат на запад към ислямския свят на Близкия изток, където никога не получават напълно така заслужената си слава.

В България картофите идват откъм Румъния през 20-те години на ХІХ век. Те са донесени от наши градинари, живеещи на север от Дунав, и бързо стават част от типичните култури в страната. Кулинарният картофен хит в родината ни е чудесният родопски пататник, приготвени по различни, но еднакво успешни начини – на тиган, с намачкани или настъргани картофи или пък с тестени кори.

Обикаляйки на хартия познатия ни свят заедно с грудките-пътешественици, вече лесно можем да си дадем сметка за изключителната им роля в изхранването на днешната човешка цивилизация, а при следващото енергично приготвяне на картофено пюре мислено и успокояващо може да се пренесем на някое от местата, завладени от тях.