Тропикът на батата

Някои доста крайни научни изследвания твърдят, че бататите са отглеждани още преди 12 000 години. Реалните доказателства за това обаче са отпреди 5000 години, но дори и тази по-скромна цифра ги прави една от древните селскостопански култури. Находките, на които се основава това датиране, са открити в тропиците на Централна Америка, където сладките картофи все още са едно от основните културни растения. Благодарение на факта, че се отглеждат лесно, те бързо се разпространили не само в прилежащите райони, но и в отдалечени места като полинезийските острови, Хавай и Нова Зеландия. Този необичаен културен ареал е част от археологическата загадка за морските пътувания в Тихия океан, предприети от древното американско население. Предполага се, че тези племена са разполагали с достатъчно усъвършенствани плавателни съдове, с които са могли да пропътуват над 4000 км до най-близките до Америка южнотихоокеански острови.

Въпреки че сладките картофи са пристигнали на европейска територия много преди добре познатите ни техни съименници, те далеч не се ползват с известността на основната съставка на българската мусака. Предполага се, че Христофор Колумб е пренесъл растението в Испания при завръщането си от първото си пътуване до Антилските острови през 1493 г. За разлика от картофите бататите получили много по-топъл и ентусиазиран прием. Тогава новопристигналите клубени се сдобили и със статута на афродизиак.

Тези растения са се врекли във вярност към тропическото слънце и дългия вегетативен сезон и затова опитите за отглеждането им в европейските райони с подчертан умерен климат често претърпяват неуспех. За сметка на това политиката на колонизиране на Азия от морските нации на Европа осигурила транспортирането им в Индия, Китай и Япония.

Североамериканското настъпление на бататите се случило по съвсем естествен начин и сега те са много важна част от селското стопанство и кулинарните традиции на Мексико и южните щати.

Ipomoea batatas (L.) Lam. е увивно растение със стъбла, дълги до 4 м. Листата му са с разнообразна форма - сърцевидни, почти кръгли или дланевидно наделени. Цветът им варира от жълтозелено до бургундско червено. Заради привлекателния им външен вид и бързия растеж бататите удачно се отглеждат и като декоративни растения, а не само заради кулинарните им достойнства. Понякога растенията цъфтят с фуниевидни цветове във всички оттенъци на розовото, които издават близките им роднински връзки с познатия ни досаден плевел поветица.

Въпреки красотата на надземните части, истинската ценност на бататите се крие в почвата. Кореновите грудки силно приличат на картофите, но са по-издължени, със заострени краища и оцветена в червеникаво, пурпурно или белезникаво кора.

Вътрешността може да е сипкава и сравнително суха или пък водниста - по това се различават двете основни групи сортове. Вътрешната част, подобно на кората, понякога е бяла, но по-чсто е ярко оцветена във всевъзможни нюанси на жълтото, оранжевото и пурпурното. Тези богати цветове се дължат на високото съдържание на каротиноиди. Част от тези вещества е и витамин А, чието количество в един средно голям клубен от 80 г е два пъти повече от препоръчителната дневна доза. Освен това бататите съдържат здравословна смесица от фибри, витамин С и В₆, калий, манган, мед и желязо. Мазнините почти липсват, а скромните 95 калории за клубен ги превръщат в достойни пазители на стройната фигура.