Скритият живот на бананите

Може да е плод, ама не расте на палма, а още по-малко на дърво! За биолозите изразът „бананова горичка“ звучи също като „дъбово поле“. Банановите растения не само не са дървета, но дори и не образуват стъбло в общопознатия смисъл. Подобието на стъбло всъщност се формира от разширените и вмъкнати една в друга долни части на листата. Получава се нещо като голям стрък праз лук. Ама наистина голям – с височина до десетина метра. А истинското стъбло се намира под земята и прилича на грудка, от която се появяват новите издънки. Шансът на новата издънка ще дойде със загиването на най-голямата предишна - онази, която в момента носи единствения огромен, понякога с тегло до 50 кг, грозд с банани.
Месеци преди предизвестената си смърт голямата издънка разцъфтява с причудливо съцветие в тъмночервен цвят. То често се използва в Индия, Тайланд и Индонезия като зеленчук за салати и гарнитури, предварително мариновано в сок от лайм, а също и пържено или пък сварено.

Колкото и да е вкусно съцветието, плодовете го бият по всички параграфи и най-вече по хранителна стойност. Макар сърцевината на бананите да е видимо плътна, съдържанието на вода в нея е около 75%. Сухото вещество пък се състои от нишесте и по-прости захари, много диетични фибри и доста калий, който спомага за намаляване на кръвното налягане. Бананите не са най-добрият хранителен източник на този елемент, но ценното при тях е, че количеството натрий - една от важните причини за хипертонията, е съвсем малко. Освен, че са добри за кръвното налягане, бананите въздействат благоприятно и на храносмилането и на бъбречните функции.

Растенията, които раждат бананите за готвене, дават още един продукт, който е широко използван в южна Индия, Тайланд и други азиатски страни, а също и в Латинска Америка. Става въпрос за огромните бананови листа. Те не се ядат, но служат за обвиване на продукти като месо, риба, зеленчуци, които след това се подлагат на термична обработка – варене, приготвяне на пара, печене в пещ, на скара или на тиган. Освен че запазват влагата в храната, плътните листа й придават много приятен и фин, леко стипчив аромат. В Керала, Тамил Наду и други южноиндийски щати банановите листа служат и за своеобразни съдове за сервиране на тали – традиционен обяд, който се състои от купчинки различни ястия, като сварен ориз, къри, райта – зеленчуци смесени с кисело мляко, дал – ястия от бобови варива, както и някой от великолепните индийски хлябове като нан или порота. Всичко това е сипано директно върху листа и се яде само и единствено с дясната ръка. Бананови листа, макар и рядко, могат да се купят и в България. Внимавайте с тях – често залежават и понякога успяват да мухлясат на стелажа.

Време е да отбележим и вездесъщото присъствие на десертните банани в кулинарията. Обикновените ги познавате, ядете ги пресни, понякога задушени в масло с малко карамелизирана захар или пък като млечен шейк. Има ги в плодови салати и в торти и сладкиши. Но винаги са обелени. На изток нещата не стоят така. Много често бананите се готвят нарязани на парчета заедно с кората - така ястията придобиват една лека и освежаваща стипчивост. В тропическа Азия това може да се прави без проблеми, но в умерените ширини е важно да се знае, че презокеанските банани са покрити с неидентифицирана смес от препарати против плесени и бактерии. Ако сте почитател на автентичните вкусове, преди да предизвикате учудените погледи на гостите си и да поднесете някое бананово къри, измийте старателно с гореща вода необелените плодове.

По тукашните магазини спорадично могат да с намерят и две необичайни и очарователни бананови превъплъщения – червени банани и бейби банани. Докато първите рязко се отличават от жълтия архетип, вторите са негово умалено копие, но забележимо по-сладки и с по-нежна кора. Червеният вариант в тропиците прелива от сладост и в аромата му ясно се усеща малинова нотка. Вътрешността му пък е с красив розов оттенък, като продължение на наситения цвят бордо на обвивката. Но това е в тропиците. В България тези банани идват неузрели и без всякакъв помен от розово, малини и дори сладост. Все пак опитайте да предизвикате зреенето им, като ги поставите в хартиени торби, заедно с една ябълка. Още по-добре е да ги пробвате току-що набрани, например в Индия. Приятен път!