Скаридите

Първата и очевидна причина за любовта към скаридите е, че макар и „бронирани“ те са удобни за ядене. Обикновено се сервират вече почистени от неядливата обвивка, заедно с всичките й израстъци и от храносмилателния тракт, разположен на гърба, известен и като „вена“. Това, което остава, е хапка или повече чисто месо, 20% от което е висококачествен протеин с балансирано съдържание на всички необходими на човешкия организъм аминокиселини. Мазнините са малко, но голяма част от тях е холестерол. Въпреки това изследванията показват, че не е необходимо да се избягват скаридите заради това съединение - в организма на човек, който се храни с тях, нивото на HDL холестеролът, който е полезната версия, се покачва много повече, отколкото това на "лошия" LDL холестерол. Този факт, както и високото съдържание на прословутите мононенаситени омега-3 и омега-6 мастни киселини правят тези ракообразни съюзници на сърдечносъдовата ни система. Те са и отличен източник на селен - микроелемент, чието действие е свързано с доброто функциониране на щитовидната жлеза.

А колкото до вкуса, той е почти неописуем. Личните ми думи са „морски и сладък“. Така е - скаридите притежават отчетлива сладост, която ги прави подходящи и за на пръв поглед невероятни комбинации, например с ванилия. Иначе те чудесно се понасят с люти подправки, както и с такива с цитрусов аромат. А и анасоновите ухания са добре приети. И, разбира се, зехтинът и чесънът.
Освен вкусовите усещания много важни за цялостното осъзнаване на великолепното изживяване от похапването на скариди са и тези, получени чрез рецепторите за допир в устата. Текстурата на добре приготвените скариди трябва да бъде плътна, но крехка, мека, но и стегната. Едвам загатнатата еластичност също е добър признак. За да се постигне това състояние, скаридите се готвят съвсем кратко, иначе се получава сух и гумен ефект. Скаридите с лекота се подлагат на всички кулинарни техники, като включително се смилат на невероятни пастети и сосове. Могат да се ядат дори и сурови, което все пак крие някои рискове и ако не се доверявате абсолютно на източника, по-добре е да не пробвате.

Повечето скариди в България са внос от Югоизточна Азия, но има и едно изключение. Гренландските Pandalus borealis идват на трапезата ни от Северния Атлантическия океан, където все още се ловят в огромни количества и няма данни, че запасите им намаляват.
От азиатските тропици у нас се внасят различни по размери скариди, които се слагат в различни категории, според това колко броя се съдържат в един паунд (около 0,5 кг). Така едни от най-едрите носят номера U10, което означава, че десет скариди тежат един паунд.
Не всички видове достигат такива размери, но тигровите го правят с лекота. Penaeus monodon са дълги до 30-ина сантиметра и заради тъмните ивици по гърба си носят това хищно име. Освен тези едри скариди Тайланд и Виетнам доставят на българските любители и още един вид - Litopenaeus vannamei, който произхожда от тихоокеанското крайбрежие на Централна и Южна Америка, но е пренесен в Индокитай в края на миналия век като алтернатива на отглежданите във ферми тигрови скариди. В магазините това са всички ракообразни, за които не е пояснено, че са тигрови или гренландски.

Всъщност около 50% от всички скариди на световния пазар произхождат от ферми. Те представляват изкуствени плитки басейни насред обширните някога крайбрежни мангрови гори в тропиците на Америка и Азия. За 20 години фермите увеличават многократно броя си, като стотици хиляди хектари от горите, в които много от рибите, важни за промишления риболов, прекарват първите месеци на развитието си, са изсечени. И тъй като басейните не се използват повече от десетина години, на тяхно място остават ерозирали, засолени и замърсени с биологични отпадъци площи, за чието възстановяване са необходими много средства, които в общия случай не са налични. Щетите са огромни както за населението за крайбрежието, което зависи от риболова, така и за биологичното разнообразие в тези уникални хабитати.
Изходът от противоречието между това да се наслаждаваме на океанската сладост на скаридите или да ги изключим от менюто си в израз на съпричастност към проблемите на околната среда се взима изключително чрез личен избор, за който достъпът до информация за произхода на храната може да помогне много. Така че разпитвайте, интересувайте се с какво се храните и така по-лесно може да постигнете баланса между социалната отговорност и личното удоволствие.