Прозаична ода за тиквичките

Хората най-често считаме за ценни, скъпи и луксозни само храните, които или са с далечен екзотичен произход или са трудни и рисковани за отглеждане, или пък обработката им изисква специални познания и внимание. Затова аспержите, слабо популярни и по-претенциозни за гледане, са деликатес у нас. Нежните стръкове със специфичен вкус, които са ежедневна храна във Франция, Испания и Италия в техния сезон, все още рядко се появяват на нашата трапеза. Обратно на тиквичките.

Тиквичката, която ражда цяло лято, вирее почти навсякъде и не изисква никакви специални грижи, е сред най-евтините и непретенциозни ядивни растения. Но за онзи, който успее да се пребори с предубежденията си, нежните и сочни светлозелени (или тъмнозелени, или дори раирани) тиквички могат лесно да станат източник на изискани гастрономични удоволствия, и то на своята скромна цена.

Като пуснем кулинарното си въображение на свобода невръстните плодове на някои сортове от обикновената тиква Cucurbita pepo могат да получат толкова разнообразни роли в кухнята, че едва ли има смисъл да се изреждат. Само за ориентир: от сурови салати и туршии, през крем супи и разядки, до кюфтенца, мусаки, суфлета и рулца – семплата тиквичка дава от себе си различни свои качества и способности, но винаги прави храната свежа, нежна и сърцата.

А да си посадиш тиквички и да береш от своята градина е истинско удоволствие. Нужно е само неголямо, поизчистено и разкопано място – семките се бодват по две-три в гнездо, на два пръста под земята. После растението върши всичко само – е, трябва му слънце и вода, но е издръжливо и ако няма прекалени крайности във времето, то бъдете сигурни, че няма да мине и месец и просто ще се чудите какво да правите със зелените продълговати плодове (зеленчуци), които неочаквано изникват от красивите оранжеви цветове сред пълзящите по земята листа и сякаш растат с часове пред очите ви. Докато ги наблюдавате как наедряват, има достатъчно време да им измислите поредната роля в кухненското представление.