Моркови - тъмно минало

Диворастящият древен предшественик на моркова по нищо не напомня на своя оранжев наследник. Тъкмо обратното - последното нещо, което би хрумнало някому днес, ако се сблъска с малкото, тънко и твърдо кореноплодно в червено, лилаво и даже черно, е, че то става за ядене. И няма да сте далеч от истината, отказвайки да вкусите подобен непривлекателен обект, защото той е откровено горчив и попада някъде в дъното на таблицата с нещата, които си заслужава да се опитат само при крайна необходимост.

Макар да може да се похвали с хилядолетна биография - смята се, че е възникнал преди близо 5000 години - дивият морков Daucus carota е почакал доста векове, преди хората да се захванат да го облагородяват и да постигнат резултат, годен за ядене. Официалната версия гласи, че за първи път е пуснал корени (съвсем буквално) в земите на днешен Афганистан, откъдето е бил пренесен в средиземноморския басейн и даже е заслужил място в един-два египетски папируса. В земята на фараоните листата, семената и плодът му били използвани за медицински нужди, а гърците и римляните го смятали за афродизиак. Доста е спорно кой точно е успял да култивира вариант, който да става за ядене, още повече, че в началото доста често го бъркат с пащърнака, негов близък роднина.

Отсявайки легендите и опитите за възвеличаване на древността на моркова, можем да кажем, че поне със сигурност римляните са се наслаждавали на подобрените вкусови качества на култивирана разновидност на моркова. Неоспоримо доказателство за това е споменаването му в книгата “De re coquinaria” (“За готварството”), приписвана на известния римски кулинар Марк Гавий Апиций.