Мента

Името мента Mentha носят около трийсетина вида диви растения от семейство Устоцветни Lamiaceae растящи по всички континенти. Скромният им брой се компенсира от стотиците културни и природни хибриди и разновидности. В България се срещат десетина вида мента, като два от тях - водната мента M. aquatica и джодженът M. spicata - са родителите на обикновената или черна мента M. x piperita.

Растенията от този хибрид обикновено достигат височина до 70 см, но при добри условия удрят и еднометровата летва. Характерни са зелените стъбла, понякога с пурпурни оттенъци, както и разположените на кръст удължени листа с леко назъбени краища. Многобройните дребни бледовиолетови цветове, събрани в гъсти съцветия, се появяват през лятото. Отделните разновидности се различават слабо една от друга, но често предлаганата у нас мента, внос от Израел, е с доста по-закръглени и набръчкани листа.

Историческите сведения доказват, че тази подправка е била отглеждана още от древните египтяни. За нейните полезни и кулинарни свойства е писал и римлянинът Плиний Стари, но целенасоченото масово култивиране е започнало едва в средата на ХVІІІ век в околностите на британското градче Мичам. Оттук идва и името на най-известната разновидност - Black Mitcham, както и на групата сортове, отглеждани в България - Bulgaro-Mitcham.

Силното и свежо ухание на ментата определя успешното й съчетаване със съставки с подобни по сила вкус и аромат. Ястия с агнешко, морски дарове, шоколад, както и комбинации с всякакви плодове са обичайните приложения на пресните й листа.

В традиционните европейски ястия ментовият мирис се усеща рядко, но дори и да присъства, негов източник е джодженът, а не обикновената мента. Разбира се, при съвременните тенденции за смесване на вкусове и съставки от цял свят тя намира своето заслужено място.

Изворът на тези зелени влияния е азиатският континент. Повечето кухни от Близкия изток предлагат несравними рецепти със свежата подправка. Такава е подобната на таратор турска супа чачък, където копърът е заменен с нарязани ментови листа. Отсъствието на прясна мента в ливанската салата табуле я прави доста отдалечена от автентичността. Вероятно “най-суровият” пример за използването на растението е панир сабзи - цели свежи стръкове мента, босилек, естрагон и пресен лук, поднесени с малко бяло сирене, няколко репички и счукани лешници. Очевидната липса на кулинарни усилия в приготвянето на тази иранска салата я прави чудесен пример за истинската наслада от простите неща.

По-отдалеченият от нас край на континента също има добри позиции в употребата на прясна мента. В Тайланд прибавят листата в салатите лааб, приготвени на основата на пилешко месо. Свежият аромат на растението е определящ за повечето ястия от Южен Виетнам, където пресните листа се сервират като задължителна добавка заедно със свеж кориандър, босилек и множество други местни ароматни треви.

Ментата е чудесно допълнение към кулинарната ви градина и спокойно може да се отглежда в саксии по перваза на прозореца. Възможно е да я отгледате от семена, но по-лесният вариант е да потопите клонки във вода. Буквално за два-три дена те ще пуснат корени и ще са готови за засаждане. Не се учудвайте от бързия растеж - за не повече от месец саксията ще се изпълни с нови стъбла и така ще забравите за проблемите, съпътстващи снабдяването с подправката. Ако отглеждате растението в градината си, добра идея е да ограничите нахлуването му сред другите култури. Можете да постигнете това, като го засадите в контейнер, заровен в почвата.