Чубрица

Един прочут италиански лекар - Митиоли, пише в своята книга за билките, че чубрицата подхожда само за ястия от месо и риба. Но ние българите знаем, че една проста филия хляб с масло и чубричка е превъзходна храна. Научното родово име на ароматната трева е Satureja (родът включва около 30 вида), което произхожда от името на езическите божества сатири. А на сатирите се приписвало чревоугодничество. На английски език името на билката, savory, означава и „вкусен”.

Балканската чубрица Satureja montana, за разлика от градинската Satureja hortensis, е многогодишна и ароматът й е доста по-остър и изявен.

Чубрицата вероятно е дошла от Близкия изток, но успешно се е настанила по цялото Средиземноморие. Тя се събира, докато цъфти, и е от малкото растения, които при сушене добиват по-интензивен аромат. Широко се използва в националната ни кухня и се смята за част от кулинарното ни наследство. Общо взето, у нас се слага на всичко: боб, леща, зелен фасул, грах, агнешко месо, червено зеле, супи от картофи и зеленчуци, в мариновани краставици (заедно с копър и естрагон), в бульон от риба и мекотели и т. н. Добре е да се добавя в края на готвенето, за да не придобие ястието леко нагарчащ нюанс. Чубрицата е основната съставка на българската шарена сол. Най-добре си пасва с магданоз, дафинов лист, чесън, розмарин, целина и сминдух. Понеже риганът и майораната имат аромат, твърде близък до нейния, смесването им с чубрица се смята за не особено подходящо.