Букет в супата
След зимата, която винаги изглежда някак по-дълга, отколкото е нужно, земята ни поднася цял нов свят от аромати и ярки цветове, с които сякаш се извинява за студените и безцветни дни. Дърветата се раззеленяват и скоро навсякъде около нас се разнася прелестното им ухание. Цветята се събуждат и се обличат в най-красивите и наситени багри, а плодовете и зеленчуците най-накрая се завръщат съвсем победоносно, с фанфари.
Полет на въображението
Изобщо, топлите месеци са интересно време за цветята, плодовете, зеленчуците и всякаква друга растителност. Тази зима се проточи по-дълго от обикновено, и вече нямам търпение да стане истински горещо и да се потопим във феерия от цветове и аромати. Личи ми и по думите. Напоследък все по-често се усещам, че планирам какво ще приготвя, когато се появят всички тези дарове, и съвсем се отнасям.
Интересно е как в ежедневието си приемаме нещата около нас за даденост и ги използваме с конкретно предназначение – тиквичките принадлежат на киселото мляко с чесън; динята най-много да я сервираме с парче сирене; цветята са за градината или за вазата вкъщи. Все по-рядко имаме време да развихрим въображението си, да разместим нещата и да се сетим, че... от тиквичките може да приготвим чудесни мъфини, динята да сервираме с узо или да си направим салата от глухарчета и да си опечем пиле с люляк.
Понеже последното може би се е сторило странно на някои, нека се спрем на тази тема.
Градината на вкуса
Всъщност човечеството отдавна се е досетило, че може да се наслади на цветята не само визуално. Историята на ядивните цветя може да бъде проследена хиляди години назад. Въпросните глухарчета са описани още в Стария завет като една от горчивите билки, а древните китайци са използвали в ястията си растения като лотосите и хризантемите.
Трябва да благодарим на римляните, че са запазили и продължили тази традиция – чест гост в кухнята им са били теменужките и розите. С прогреса на човешката находчивост по време на Ренесанса последните две били открити и като естествени оцветители на храната. В книгата на Хю Плат от 1602 г., озаглавена "Наслади за дами", пък се срещат рецепти за карамелизирани цветя като десерт.
Днес спокойно похапваме здравословната и вкусна салата от цветове от рукола благодарение на хората, живели през викторианската епоха. Те често използвали цветята в готвени ястия, а в салатите слагали теменужки, детелини, пореч и латинки. Тези представители на флората били на разположение и през късната есен и зимата, консервирани с оцет.
След викторианската епоха любовта към цветята като кулинарен обект отслабва, за да се пробуди отново едва преди около 15 години. Възроденият интерес на практика съвпада с появата на тенденциите за здравословно хранене. Хората осъзнават, че е по-добре да избягват силно преработените храни и се обръщат към целесъобразното хранене, като наблягат на приготвянето на вкусна храна с естествени и красиви продукти.
Внимание!
Въпреки огромното изкушение спонтанно да прибавим към всекидневната храна някой и друг ярък цвят, за жалост съществуват някои ограничения за това. Най-важното е да се убедите, че обляното от слънчева светлина цвете не носи в себе си естествената си защита под формата на отрова. Салкъмът, чиито съцветия са много вкусни панирани, силно наподобява цъфтящия почти по-същото време златен дъжд, но вторият е откровено опасен за живота. Леко стерилните на вид букети по цветарските магазини също не стават за вечеря, понеже цветята в тях се обработват с различни химикали, за да се удължи трайността им.
Техниките на готвене с цветя трябва да са доста щадящи откъм температурна обработка, защото деликатните аромати много лесно могат да се изгубят. Внимателното комбиниране на китките с по-агресивните като вкус и мирис подправки се подразбира от само себе си.
Разцъфнал цвят
Близките и далечни страни предлагат много идеи за приложения на цветята. В Ямайка, например, приготвят освежаваща и ароматна напитка от ром, захар и цвят от хибискус. В Мексико правят палачинки с тиквен цвят, който също се приготвя и леко запечен, с пълнеж. В Калифорния, където портокаловите дръвчета присъстват в почти всяка домашна градина, използват уханните им цветчета за ароматизиране на захар, която после служи за какво ли не – от подсладител за чай, коктейли и кафе до съставка на различни сладкиши. Списъкът с рецепти продължава до главозамайване и включва неустоими ястия като сирене бри, запечено с глазура от рози, пица с латинки и сьомга, бисквити с лавандула, салата от пиле с бананов цвят и прочие чудати комбинации.
И така, може би следващия път, когато видим красив цъфнал люляк или роза, няма да ги гледаме със същите очи, кой знае?
Рецепти по темата
Коментари
