Начало › Рецепти › По състав › Без месо › Без яйца

Таратор с чушки

Български

Супи

Без месо

Тази рецепта е вдъхновена от забавния разказ на нашата читателка Екатерина Вълева, която спечели награда от конкурса "Вкусна история" на списание МЕНЮ.

СъставНеобходими продукти за 4 порции

6 зелени чушки
3 скилидки чесън, пресовани
50 мл олио
600 г кисело мляко
½ връзка копър, нарязан на ситно
100 г белени слънчогледови семки
сол на вкус

Начин на приготвяне

1.
Чесънът се разбива с олиото и солта на крем. Млякото се разбърква с чесъна и се добавят нарязаните на малки кубчета чушки.
2.
Сипват се 400 мл вода, разбърква се и се слагат копърът и леко запечените на сух тиган слънчогледови семки.

Вкусната история на Екатерина Вълева

Мислех да си премълча, но нали “сърце юнашко не трае”, ще си кажа. Преди доста години, млада и зелена, доста “боса” в кулинарията, много се ядосвах на хвалбите на съпруга ми за колежката му: ”Гинчето- туй, Гинчето-онуй, Гинчето пак ни изненада с нова рецепта и почерпи. Гинчето консервира всичко, което произведе на село и има всичко през цялата година. Гинчето и таратор ни направи през зимата”.А през ония години къде ти краставици през зимата.

Проявих любопитство и разбрах, че Гинчето замразявала настъргани краставици и през зимата от тях приготвяла таратор. Че само тя ли може! Аз бързо възприемам и започнах да консервирам и замразявам де що продукция имаме. Ама нали съм и новатор, краставиците ги нарязах на ситно (настъргани нещо в таратора не ми харесват) и ги сложих в камерата на хладилника.

Бях забравила за тях, но разбрах, че Гинчето и съпругът й ще ни дойдат на гости. Е, сега е моментът да види моя, че и аз мога таратор да правя посред зима. Не мислех дали ще харесат менюто, чаках само да видя реакциите им за таратора. Съпругът на Гинчето, учтив и възпитан човек, веднага ме похвали:
- И Гинчето прави таратор, но твоят е по-различен и вкусен! Как го правиш?
- Как? Нищо особено - отговорих скромно аз - Пресовам чесъна и го разбърквам със солта на крем с малко олио, тогава го слагам в млякото. Прибавям замразените краставички и повече копър. Добавила съм и малко печени ядки от белен слънчоглед - издадох експеримента си аз - затова ви се вижда различен вкуса.
- Наистина, много е хрупкав тараторът ти - не остана назад и Гинчето.
А аз засиях! Това ми стигаше.

Щом гостите си отидоха, доволна прибрах и започнах да мия съдовете. Позагледах се в залепналата в едната купичка краставичка. Нещо ме боцна и веднага се вгледах в останалия таратор. С изненада открих, че вместо нарязаните на ситно краставички съм сложила нарязаните по същия начин парченца от зелен пипер т.нар. върхар.А какъв вкус само! Чудо и приказ!

И от тогава тараторът на Гинчето “ряпа да яде”- моят има и повече витамин С!