3500 години чесън

В България има няколко всеизвестни домашни средства за предотвратяване на различни болежки и едно от най-популярните е чесънът, който е пристрастяващ от кулинарна гледна точка, макар често да възникват опасения от силната му, но повече от апетитна миризма. Чесънът е бил познат на всяка от големите древни цивилизации в Стария свят и вероятно ролята му тогава е била по-скоро на медицинско растение, отколкото на храна, въпреки че двете приложения въобще не се изключват взаимно.

В медицински египетски папирус отпреди 3500 години са описани 22 приложения на чесъна срещу различни здравни проблеми включително главоболие, обща слабост и болно гърло. Древногръцкият лекар Хипократ препоръчва през III век пр.н.е. миризливите луковици за лечение на пневмония и гнойни рани, като отчита и диуретичното им действие, което е описано и в санскритския аюрведичен трактат Чарата Самхита, датиращ от III-II век пр.н.е. В този монументален труд, който е основополагащ за съвременната аюрведична медицина, се казва още, че чесънът е благотворен за храносмилателната система и за очите, играе ролята на сърдечен стимулант и има антиревматични свойства. В Азия все още масово се използват антибиотици на базата на чесъна като допълнение към съвременните лекарства или като техен заместител.

Европа също има своя исторически принос в оценяването на полезните свойства на скилидките. В началото на новата ера гръцкият военен медик Диоскорид предписва чесън и лук при проблеми като ухапвания от куче или змия, екземи, проказа, язва, както и срещу различни паразити. През Средновековието са приписвали на растението силен ефект върху сексуалната потентност. Едва ли немската игуменка и естественик света Хилдегард (1098 - 1179) се е интересувала от това приложение на чесъна, но за сметка на това в своя труд Physica го описва като лекарство срещу жълтеница. Доста по-късно, през XV век, фитотерапевтите Лоницер и Парацелз обръщат внимание на действието на чесъна като противоотрова и като средство срещу вътрешни паразити, а по същото време лекарят и ботаник Матиоли го препоръчва при проблеми със стомаха и червата.

Съвременните медицински изследвания наблягат най-вече върху два от здравословни ефекти на чесъна: като антибактериално средство и при профилактиката на атеросклерозата.

Чесънът съдържа няколко органични съединения на сярата, като в най-голямо количество е алицинът, който е и основният „виновник“ за характерните миризма и вкус на растението, както и за антибиотичното му действие. Проучванията са показали, че съединението е ефективно срещу много от щамовете на патогенните бактерии, включително и срещу такива, които са развили устойчивост към конвенционалните антибиотици. Медицински препарати на основата на алицин се използват срещу стафилококи, стрептококи, бактерии от род Vibrio, една от които е причинител на холерата, както и срещу спорообразуващи батерии Bacillus. Лактобацилите са по-устойчиви към алицина, затова чесънът може да промени съотношението на различните видове микроорганизми във вътрешната микрофлора на човека, като така дава предимство на развитието на полезните млечно кисели бактерии.
За домашно приложение е важно да се знае, че алицинът се образува при нарушаването на клетъчните стени на чесъна, което в кухнята се постига с ножа или пресата. Нарязаните скилидки с времето променят аромата си, което се дължи на преминаването на алицина в друго, неактивно съединение. Така че използвайте чесъна веднага. Антибактериалното действие изчезва и при топлинна обработка, затова за лечебни и профилактични цели трябва да се прилагат пресни луковици.

Още в древна Индия лекарите са отчели изключително благотворното въздействие на чесъна върху болестите на сърцето. С развитието на биохимията и медицината са станали ясни и механизмите, чрез които веществата в зеленчука помагат при атеросклерозата. Доказано е, че серните органични съединения потискат агрегацията на тромбоцитите, като по този начин предотвратяват в голяма степен образуването на тромби в кръвоносните съдове и неутрализират причинителите на инсултите и инфарктите. Освен това е установено, че съединения, производни на алицина, увеличават интензивността на фибринолизата (разграждане на молекулите на протеина фибрин, който участва в процеса на съсирване на кръвта), като така също намаляват образуването на спонтанни съсиреци. За допълнителната профилактика на атеросклерозата е важно да се отчете и способността на пресния, а и на леко сготвения чесън да намаляват нивото на LDL-холестерола и триглицеридите в кръвта, като по този начин увеличават количеството на HDL холестерола и той се пренася в черния дроб, вместо да се отложи по стените на кръвоносните съдове и евентуално да формира атеросклеротични плаки.

В най-общия случай чрез изяждането на половин до една скилидка суров чесън на ден ние се възползваме максимално от полезните свойства на растението. А антисоциалният ефект на чесновата миризма е съвсем малка цена за здравето, нали?