Томатина - на бой с домати

Всяка последна сряда на август в испанското градче Буньол се събират хора от цял свят, привлечени от странно забавление – епичен бой с домати. Някои са само наблюдатели, но хиляди ентусиасти се включват активно в разюзданото замерване с чудесни зрели августовски домати, задължително леко разпукани предварително – така боли по-малко. Напълно непознати хора се цапардосват здраво и за един час центърът на града заприличва на сцена от абсурдно кървава комедия. Човекоподобни същества цамбуркат в доматен сок и и пюре, някои предвидливо с водолазни очила, други дори и с шнорхели към тях. Всъщност червената игра си има строги правила, които всеки е длъжен да спазва.

От година на година все повече и все по-въодушевени „побойници” участват в необичайната фиеста. Историята започва в последната сряда на август през 1945 г., когато по време на един парад с музиканти и хора с костюми на гиганти става случайно стълкновение. Един от участниците в парада пада и вбесен започва да удря наляво и надясно. Хората отвръщат на ударите, а доматите от близката сергия се оказват удобно оръжие – така постепенно става масов бой с мятане на домати по всичко живо, докато силите на реда слагат край на доматената битка. Част от младежите обаче решават да я повторят следващата година със свои домати. След забрани, арести и явно особено настойчив ентусиазъм от страна на доматените бойци през 1957 г. е позволено официалното въвеждане на фестивала Томатина, благодарение на който малкият град Буньол, намиращ се на 40 км западно от Валенсия, става световноизвестна туристическа дестинация. През последните години фиестата привлича над 40 хиляди души, както и всички най-могъщи световни телевизионни канали, които излъчват боя с домати на живо.

От 1980 г. мунициите, тоест над 100 тона домати, се осигуряват от кметството и се доставят с камиони. Разбира се, има и негативни реакции към необузданото разхищение на домати. Но сезонът не е случайно избран – тогава в слънчева Испания зреят бързо огромни количества домати и част от свръхпроизводството се оползотворява в Буньол.
Иначе испанците уважават доматите, с които имат дълга и ползотворна връзка. Страната, в която Ернан Кортес през 1523 г. донася от Мексико растението tomatl с дребни, по-скоро жълтеникави плодчета, е един от големите играчи в световния доматен бизнес днес. Като консуматори на Lycopersicon esculentum (латинското наименование на домата, което в превод означава ядивна вълча праскова) испанците са на едно от първите места в света със своите 17 кг годишно на човек. Освен че се размазват стотици тонове от тях, по време на Томатина доматите влизат в състава на вкусни местни ястия от района на Валенсия, които също са част от фиестата, но след боя. Сред тях най-известно е хладното гаспачо, но и горещият му вариант салморехо. Доматен сос се сервира с пържените яйца, печеното пиле и вездесъщата риба треска. Паелите рядко се готвят без червените зеленчуци, а същото важи и за едни от най-популярните тапаси - изпържените и леко пикантни картофи пататас бравас, които може да се опитат в едва ли не всеки бар в страната.