Скритият "Шафран"

Добре че са индийските ресторантите, та малко да запълнят огромната софийска липса на заведения с вкусна екзотична и етно храна. Вярно е, че се броят на пръстите на едната ръка, но поне всеки от тях има своите достойнства и история. А „Шафран“ ни привлече и с нетрадиционен адрес.

Всъщност така и не установихме официалното местоположение на ресторанта, почти скришно подслонил се в нова сграда с разнообразни функции в покрайнините на противоречивия Студентски град. За ориентация служат ул. „Франсоа Митеран“ и блок 42б. Недостигът на последователна градоустройствена мисъл е твърде забележим в тази част на света, но веднъж влезли в „Шафран“, всякакви логистични несгоди бързо изчезват заедно с дима на ароматната пръчица агарбати.

Разделеният на две салон е с удобно пресметнати разстояния между масите, достатъчно светъл и приятно умерен в очакваните и желани прояви на ориенталски кич. Все пак за по-експресивните натури едната зала е смело оцветена във виолетово, каквито са цветовете на шафрановия минзухар, и червено. Дизайнът е решение на собственика Пракаш Мишра, който е и главен готвач.

Той пристига в България преди осем години, за да бъде шеф-готвач за индийския екип в "Кремиковци". Преди това трупа опит в престижни хотелски ресторанти в Мумбай и Делхи, а кулинарното си образование е получил също в индийската столица. През 2008 позицията му е закрита поради смяната на собствеността на металургичния комбинат, което ощастливява софийските ценители на добрата храна, защото шеф Пракаш в края на годината отваря „Шафран“.

Менюто е класически подбор от автентични ароматни ястия от Северна Индия – специалитети от варива, ръчно направеното сирене панир, морски дарове, пилешко и агнешко. Присъстват и блюда, които не може да се вкусят на друго място в София като рара гощ от агнешко и пилешко месо и тадака дахи от бамя, кисело мляко и джинджифил. Понеже с индийската храна не трябва да се бърза, но тя трябва и да е топла, гозбите се поднасят в специални съдове, които хитро и напълно достатъчно се подгряват само с чаени свещи. Услужливо всяко ястие се предлага, приготвено според степента на поносимост на клиентското небце към прословутата индийска пикантност.

Доставката на специфичните продукти за много от ястията е директно от Индия или пък от Обединеното кралство, но за месото и зеленчуците се разчита на българското производство.
Макар да е майстор на традиционната индийска кухня, шеф Пракаш смята, че тя може да бъде и основа за модерни интерпретации. Тази идея е в основата на бизнес план за хов ресторант, който търси реализацията си във Варна или Бургас.

Изглежда, собственикът освен към готвенето има и нетрадиционен подход и към избора на мястото на ресторанта си. Признава, че в началото студентската локация на „Шафран“ е била проблем, но сега жителите на околните квартали, многобройните нови жилищни комплекси и тузарските селения оттатък Околовръстното са припознали ресторанта като семеен и често го посещават. Интересът към ресторанта се поддържа от шеф Пракаш и с ежеседмичните лично провеждани от него кулинарни курсове за приготвяне на индийска храна. Така че, независимо от повода, всяко пътуване дотук си струва.