Особености на българския таратор

По българските земи тя отвежда към Средновековието. През XVI-XVII век това ястие често се споменава от западни пътешественици, пътували през нашите земи, макар и не точно с това име. В повечето балкански и ориенталски страни то има някакви местни варианти, например салатата дзадзики в Гърция. В Турция наричат таратора джаджък, а таратор казват на един сос от чесън, кисело мляко и счукани ядки (орехи, лешници или бадеми), който поднасят с риба. Самата дума таратор е персийска, поради което историците смятат, че и самото ястие е пренесено по нашите земи от Персия, като по пътя и още повече с времето е претърпяло известни промени и развитие. Така тараторът е станал български, независимо че е познат по целите Балкани, а също и на остров Кипър. В речника на Найден Геров думата таратор е обяснена като „студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет”. В Иран и днес се приготвя подобна студена супа от кисело мляко, краставици, чесън и черен пипер, но вместо копър й слагат пресен джоджен, а понякога добавят също орехи и стафиди. В стари рецепти от разни краища на България се срещат различни варианти на таратора. В миналото някъде са го правили с вода и оцет вместо мляко, другаде са му слагали хляб или маруля. Времето е изгладило тези различия и постепенно се е наложил един общоприет стандарт, описан по-горе. Демократичните процеси внесоха една лека иновация - появи се тараторът в чаша. Впрочем някои любители на свободните кулинарни интерпретации предлагат и таратор от моркови, но тази версия все още не е станала популярна и има по-скоро експериментален характер. В интернет може да се срещнат и други екстаравагантни хрумвания като таратор с коприва вместо краставица или с авокадо и естрагон, или пък желиран.

Наскоро Летисия Каста в интервю за вестник „Монд” разказа как по време на снимките на филма „Островът” е яла таратор на остров Света Анастасия в Бургаския залив. От разказа личи, че е останала с приятен спомен за тази студена лятна супа. За жалост тя невинаги очарова. Миналото лято много хора ми се оплакаха от едно и също нещо. Били на морето, поръчали си таратор в кръчма, донесли им го и останали неприятно изненадани. Бил топъл, много разреден, безвкусен и лишен от някоя важна съставка - било чесън, било копър, за орехи да не говорим. Да се разочарова човек от български ресторант в активния туристически сезон не е трудно, но е странно, че точно тараторът може да предизвика такова разочароване. Странно е, защото в много рекламни туристически брошури тараторът е представен като традиционно и по някакъв начин забележително българско ястие.

Ако чужденец опита истински таратор, приготвен по всички правила в домашни условия и след това се изкуши да си го поръча в случайна българска кръчма, вероятно би останал силно озадачен. Би се запитал защо тези хора толкова се гордеят с нещо, което не умеят да правят по що годе еднакъв начин? Ако пък го опита направо в ресторантски вариант, има риск да остане с впечатление, че българите се захласват по блудкави и безвкусни неща.