Меню надалеч: Индонезия

Основна храна в Индонезия, както в повечето съседни страни, е оризът. Навсякъде се отглежда ориз на големи полета и дори стъпаловидно на тераси. Той е предпочитан по всяко време на деня. Традиционното меню включва ориз и едно или две съдчета с риба, пиле, зеленчуци, а понякога и супа. На остров Ява се консумира предимно пилешко месо и ястията са известни със сладникавия си вкус.

Nasi goreng е пържен ориз, а чесън, лук и чили са само част от подправките, които допълват кулинарния ансамбъл.  Към ориза се добавят още пресен джинджифил, смлян кориандър, лютив пипер, соев сос, яйца и нарязаи краставици и домати. Вариантите на рецепти са различни в зависимост от наличните продукти и предпочитанията за пилешко месо, морски дарове или зеленчуци. Често се приготвя  в началото на деня, след това се покрива и се сервира при стайна температура по-късно, така че хората могат да се хранят, когато техните работни графици позволяват.

Gudeg е най-известното местно ястие. Основната съставка е джакфрут - плодът на индийското хлебно дърво, който къкри с часове в кокосово мляко и палмова захар, за да добие мек и сладък вкус. След това се добавя пилешко месо и яйце и се сервира с ориз. За вегетарианците се предлага вариант с панирано тофу. В различните райони на остров Ява се срещат различни видове gudeg – сух, сочен, сладък. Град Йогякарта е известен със специфичния gudeg вкус. Ако се събудите рано сутринта, може да откриете улични сергии, предлагащи ястието на близкия ъгъл или около традиционните пазари. Често е предпочитано за вечеря, така че може да го откриете в почти всеки ресторант. А в Йогякарта има дори и специализирани ресторанти само за gudeg.

Gado-gado или буквално от индонезийски мешавица e зелена салата, полята с фъстъчен сос. Това е един вид националната салата на Индонезия и може да бъде открита както на улицата, така и в най-хубавите ресторанти. В основата ѝ са броколи, спанак, картофи, царевица, яйце и бобови кълнове, съчетани с краставица, тофу и темпе. Вкусна и засищаща храна благодарение на протеините във фъстъчения сос, а също и любима на повечето вегетарианци.

Фрешовете са едно от нещата, които със сигурност ще обикнете в Индонезия. Във всяко меню се предлага богат избор от папая, манго, банан, ананас, диня, пъпеш и дори авокадо – можете да пиете прясно изцеден сок откакъвто си пожелаете плод. Напитките са напълно чисти и натурални, но в повечето случаи се сервират с бурканче палмов захарен сироп за любителите на по-сладкия вкус.

Wedang bajigur е топла напитка, която се продава от уличните търговци с колички. Те я съхраняват в специални съдове, за да се запази гореща. Основните съставки са кафе, кокосов орех и кокосово мляко, джинджифил и парченца хляб. Предпочитана е както през горещите дни за освежаване, така и през студените и дъждовни дни, заради лековитите свойства  на джинджифила.

Султанският чай е друга традиционна напитка и средство срещу настинка в Индонезия. Приготвянето му е лесно – джинджифил, пръчка канела, кардамон и лимонова трева се смесват и се заливат с вряла вода. По желание се подслажда с палмова или кокосова захар. На повечето пазари се продават готови пакети с точното количество от съставките. Напитката е не само хубава на вкус, но и много полезна за здравето. Джинджифилът помага за храносмилането и намалява холестерола. А освен това султанският чай идеално пасва с пържен банан за десерт.

Не може човек на Бали да не види истински вулкан. Не всеки обаче е достатъчно смел и подготвен, за да го изкачи. Затова пък има и други начини да се насладиш на красотата му – ресторант Grand Puncak Sari предлага на своите гости великолепна гледка  към вулкана Батур и едноименното езеро в подножието му. Отрупаните маси предлагат над 20 видя ястия, но задължително си вземете satay – вкусни шишчета от месо на скара с фъстъчен сос или чили сос sambal. Има три варианта – пилешко, свинско и соя. И докато се любувате на залеза над вулкана на големите открити тераси на заведението, може да се насладите на някой студен коктейл. Алкохол може да се намери само по туристическите места като Бали, и то на доста висока цена. Причината е, че Индонезия е мюсюлманска държава в света и консумацията му е силно ограничена. Местните хора пият единствено палмово вино, и то по специални поводи.

Ресторант Ayung Terrace в хотел Four Seasons е разположен на устието на река Аюн със спираща дъха гледка към реката. Истински рай, който предлага неземни преживявания сред екзотична палмова гора. Вълшебството се допълва от индонезийска гамелан музика на живо и петзвездно обслужване. Сряда вечер е отредена на традиционна вечеря с местни ястия, приготвени в близкото село Убуд. Храната се пече на открит огън, а продуктите се купуват от местни фермери. Неделя е тематичната вечеря за морски дарове, различни риби и свежи салати.

Опитайте pepes ikan – печена риба, обвита в бананови листа, и kare sari laut –пикантни морски дарове с патладжан, броколи и зелен грах. Не изпускайте и големия специалитет на заведението – балийска печена патица. Накрая за десерт пробвайте салата от пресни плодове или  pisang goreng - пържен банан със сладолед . Главният готвач организира курсове за готвене за онези, които искат да разберат тайните на екзотичната балийска кухня.

Следващата спирка е Agung Rai Museum of Art (ARMA) – комплекс, който включва музей, хотел, ресторант, магазин и фондация за изкуства. Идеята на създателя на ARMA е запазване на индонезийската култура и изкуства с цел те да бъдат споделени с колкото се може повече хора. Курортният комплекс е създаден, за да издържа музея. Колекцията му включва произведенията не само на балийски, но и на индонезийски художници от други острови. Има също така работи на чуждестранни творци, вдъхновени от красотата на природата и културата на Бали. Кафенето в двора на комплекса е чудесно място да починете след разходка из музея. Може да се насладите на чаша кафе или студен чай, докато се любувате на оризовите полета насреща. Освен в индонезийската кухня готвачът на ресторанта е специализиран също и в приготвянето на тайландска храна.

Отглеждането на кафе в Индонезия започва през ХVІІІ век с идването на холандците. Днес обаче индонезийските кафета са едни от най-предпочитаните в цял свят и страната се нарежда в топ 5 на производителите на кафе.

Прочутото kopi luwak е може би най-скъпото кафе в света. Името му идва от копи, което на индонезийски означава кафе и луак – местното животно цибетка, на чиято храносмилателна система се дължи изключителният вкус на кафеените зърна. Kopi luvak се произвежда само на няколко острова в Индонезия – Бали, Сулавеси и Суматра, но се предлага почти навсякъде в Индонезия. За да му се насладите истински и да се запознаете с методите на производство, за препоръчване е да посетите някоя кафеена плантация. Там със сигурност ще ви сервират прясно изпечено оригинално kopi luvak.

Bali kopi, макар и не толкова известно, е предпочитан сорт кафе от местните хора. Отглежда се само на остров Бали, откъдето идва и името му. Вкусът му е лек и ненатрапчив. След като кафето се смели на пудра, се полива с гореща вода и след кратко запарване, е готово за консумация.

Java kopi също се приготвя по подобен начин, а и вкусът му е идентичен, но малко по-силен. Всеки местен човек предпочита да пие своето кафе и поти никой никога не пробва останалите. Така че сравнителната дегустация и изборът остават за пътешествениците.

Лиляна Узунова