Любов по време на пости

Всяка благина трябва да бъде изстрадана. Тази древна максима важи с пълна сила за коледно-новогодишните и януарските трапези. За да бъде заслужен и подобаващо оценен вкусът на блажните гозби, добре е човек да мине през ситото на постите.  

Но защо всъщност хората постят? Повечето вярващи спазват това ограничение по религиозни убеждения. Други не хапват мръвки и мляко от любов към животните и ненавист към факта, че милиони добичета се отглеждат, само за да стигнат до тиганите. Трети постят, за да пречистят организма си или евентуално да редуцират излишните килограми. Има и хора, принудени да се откажат от месото заради някаква хранителна алергия или друго телесно неразположение.

Независимо от коя категория постещи сте, то вие сте наясно, че постната кухня може да бъде също толкова изкусителна и неустоима, както и блажната. Колкото и невероятно да звучи това на заклетите мръкволюбители! Причините са различни, но навярно едно от логичните обяснения се крие именно в липсата на месо. Приготвяйки постна храна, човек обичайно влага повече грижи и внимание. Той дава всичко от себе си, сякаш за да компенсира отсъствието на спасителната мръвка, с която всичко изглежда лесно. Колко пъти сме чували изрази като „Ще метна едни пържоли на скарата и готово!“ или „Мушкам тавата с пилето във фурната и няма какво да му бая.“

Но я метнете едни голи картофи на грила или се опитайте да изкушите някого с чист ориз без нищо… Просто не се получава, ако не ги пипнете и позасучете оттук-оттам. Ако не ги обсипете с любов и подправки. Ако не им вдъхнете аромата на свежи треви. Ако не отворите шкафа с екзотичните мириси. Ако не забъркате онази вълшебна смес от карамфил, джинджифил и още някакъв фил. Неслучайно тези така важни подправки съдържат в себе си -фил – любов. (Идва от старогръцкото φίλος – обичан, скъп, приятел.) И ето, че любовта ще спаси не само света, но и постната кухня!

По време на пости човек открива във вкуса на ядивните треви и корени, ядки и зърна, плодове и кълнове, екстракти и масла неподозирано съблазнителни нюанси, които често се замаскират под крилото на по-напористия характер на месото или млечните продукти. Думата леща започва да звучи като фантазия, а тиква – като амброзия. А колко различни форми, цветове и аромати крие растителната храна!

Затова извън пречистването и всички други религиозни или философски аргументи да постим, тези периоди ни дават възможност да се възхитим на богатството от растителни продукти. И да заобичаме по-силно и искрено земята, която ражда тази храна.

И точно заради цялата тази любов постите си заслужават. Е, за някого може би те си струват и защото завършват с парченца свинско, разбира се! А за който никога не яде месо, броят на постните рецепти и растителните продукти в света клони към безкрай. Съкровищницата от вкусове е бездънна. Рецептите само чакат да бъдат сготвени и пробвани, а продуктите - да намерят своя откривател.