Лепрекони, картофи и свети Патрик

Добрата новина е, че ирландската кухня не се състои от седемстепенно меню от картофи. Ястията, които се предлагат в традиционните ресторанти в Дъблин и във вътрешността на страната, са любими на всички ирландци по света. А тяхната диаспора е една от най-многочислените: около 80 милиона души. Независимо на кой континент се намират, ирландците се познават по нескритата любов към содения хляб, овнешкото задушено и картофените палачинки боксти. Известният ирландски хляб се приготвя със сода, а не с мая, тъй като брашното на острова е много меко. Хрупкавите содени питки са неустоими, когато се намажат с масло и се похапват с пушена сьомга. Хлябът е и част от ирландската закуска, която предизвиква смут сред лекарите нутриционисти. По традиция тя включва овесена каша с мляко, пържени яйца, резенчета бекон, наденички, кървавица, варени картофи и пържени домати, обилно полети с чай или кафе. Вместо соден хляб може да ви предложат препечени филийки и кифлички с масло и мармалад.

„Това, което маслото и уискито не могат да излекуват, е нелечимо”, твърдят ирландците. И са прави, поне що се отнася за уискито, а по всичко личи – и за маслото и сиренето. Дори и езикът свидетелства за това колко важни са млечните продукти: думите за „момче” и „път” произлизат от думата за „крава”. През последните десетилетия в южните графства на Ирландия все по-често се откриват ферми за добиване на млечни продукти, които получават много международни отличия. Шеф-готвачите в този район на острова приготвят типични ястия с помощта на френски кулинарни техники – тенденция, която неминуемо води до новата вълна в ирландската кулинария. В най-южната точка на острова – графство Корк, се намира и гурме столицата на Ирландия, където се провеждат и прочути кулинарни фестивали.

Ако не предвиждате гурме обиколка из Изумрудения остров, може да отпразнувате ирландската кухня и всичко ирландско на 17 март – деня на свети Патрик, патронът на Ирландия. Живял в края на ІV до началото на V век, свети Патрик не е роден на острова, а в Британия. Легендите разказват, че бил отвлечен от ирландски разбойници и поробен в Ирландия. По време на своето робство той приел християнството и когато след шест години успял да избяга обратно в Британия, станал свещеник. След време се завърнал в Ирландия като мисионер и се заел да разпространява християнската вяра сред езичниците и да строи църкви.

Всяка година на 17 март ирландците отбелязват деня на смъртта на своя патрон: посещават богослужения, събират се със семейството и приятелите си. Верни на максимата „В света има два типа хора: ирландци и такива, които мечтаят да бъдат ирландци”, те отбелязват и уникалността на всичко, свързано със страната им. Хората обличат зелени дрехи и носят зелени шапки – символ на митологичните същества лепрекони, които изпълняват три желания в замяна на свободата им. Градовете са облени в зелени светлини и навсякъде се забелязват трилистни детелини – шамрок. Ирландското растение шамрок, Trifolium repens, е символ на страната и на свети Патрик, който го използва в проповедите си, за да обясни Божието триединство. Затова и сладкишите за празника са украсени с детелини или са във формата на трилистни детелини.