Да сложим една плакия

Думата „плакия” свързвам с два израза: „подай ми плакито” и „дай да сложим една плакия”. Репликите са на баба ми, родена в Поморие, за която така и не разбрах дали е една четвърт, или една осма гъркиня. В кухнята й преобладаваха гръцките ястия и рибата винаги е била на особена почит. Репликата, „подай ми плакито” се отнасяше до малка, плитка, правоъгълна чугунена тава, тежка и стара – със сигурност наследена от нейната баба. Този съд беше всемогъщ. Рецептите за него се свеждаха до „накълцване” и „редене” на накълцаното. Накрая всичко останало вършеше фурната.

Решението за слагането на „плакия” означаваше две неща: или че има риба, или че няма време. Рибата се готвеше винаги цяла, задължително с лук и домати. Накрая кръгчета лимон и шепа черни маслини -„за красота, пади!”, казваше.

Plaki на гръцки значи разлат или плосък съд и съответния начин за приготвяне на храна в него. Думата произлиза от старогръцкото plaks "равнина, плоскост". През Средновековието употребата на този корен вече по-конкретно се свързва с готвенето: така са наричали нагрятата на огън каменна плоча, върху която се е печал един вид хляб, както и други продукти. Плакиас, освен това, е и градче в Крит, наречено така, заради равнинното си географско местоположение. По същата причина подобно звучащи названия носят и много други места в южната ни съседка.

В Гърция по-популярната рецепта е за psari plaki или рибна плакия. Рибата обикновено е цяла, но може да е предварително приготвена на големи филета или котлети. Методът „плакия“ е подходящ за всяка риба с по-компактно бяло филе. Рибите с по-деликатна и нежна текстура биха се разпаднали и буквално задушили от дългото готвене.

Вариация на ястието е gigantes или боб плакия. Принципът е същият. Както подсказва името на ястието, за предпочитане е бобът да бъде по-едър сорт. В плакито той е вече сварен, и към него прибавяме различните нарязани зеленчуци, след което го запичаме. Естествено като основа могат да се използват и други подходящи продукти като миди или зелен фасул.

Освен, че по съседски е станала много популярна в родната ни кухня, плакията е широко използван метод и в турската, и в арменската кухня.

Едно от най-големите достойнства на плакията е дългият й живот. Вкусна е топла, веднага след изваждане от фурната. Вкусна е и когато изстине. Ако питате мен, най-вкусна е на следващия ден, „съживена“ с малко лимонов сок.

И така: подайте плакито да сложим една плакия!