Антропология на балканската мусака

В езиците на балканските народи думата „мусака” е обща и етимологията й отвежда към арабската дума musaqqaa, което значи „изстуден”. В арабската кухня това е охладено ястие от домати и патладжани, което повече прилича на салата и по нищо не изглежда да има някакво родство с добре познатата мусака с месо и зеленчуци под апетитно запечена златиста заливка от бешамел.
Въпреки че нейният произход е общо взето неясен, по света трайно се е наложило внушението, че тя е старинно гръцко ястие. Това мнение се среща в различни кулинарни енциклопедии и справочници, а понякога началото на нейната история се отпраща към митологичната древност. В анимационния филм „Херкулес”на Уолт Дисни бог Хадес яде мусака и успява да се задави с нея. Впрочем обичаят да се приписва на гърците всичко, което е неразбираемо и неясно, не е нещо ново. В много средновековни латински манускрипти се среща надписът Graeca sunt, non leguntur (на гръцки е, не се чете), което най-често означава, че тази част от текста е на език, който преписвачът не разбира. Може да е гръцки, арменски, грузински или друг странен език. По същата логика през Възраждането модните неща у нас са минавали за френски (а ла франга).

Възможно е балканската история на мусаката да се окаже не така древна, както на кулинарните историци им се струва. Причината не е само в устойчивото присъствие на картофи и домати в повечето рецепти, а те няма как да се настанят там преди откриването на Америка и трайното пренасяне на тези продукти в европейския бит, но и в някои други обстоятелства.
Прави впечатление, че в описанията на западни пътешественици, пътували през Балканите между XVI и XVIII век, това ястие липсва. Ако беше нещо обичайно, те щяха да са го опитали и несъмнено щяха да го опишат в пътните си бележки, както са описали различните видове сирена, кисело мляко, таратор, баници, катми, млинове, кебапи и разни други ястия. Странно е също, че в готварската книга на Петко Славейков, издадена в Цариград през 1870 г., мусаката също не е спомената. Там има рецепти за яхнии, чорби, кюфтета, кебапи, долми (сарми), пилафи и много други неща, предимно от ориенталската кухня, но мусака няма. Възможно е да се окаже, че нейното проникване в балканските трапезни навици е станало преди стотина години или малко повече. Вероятно по-задълбочени изследвания в бъдеще биха установили истината, но едва ли тя ще промени убеждението сред всеки от балканските народи, че мусаката си е преди всичко негова.

Възможно е в усилията си да въведат строги регламенти и стандарти във всички сфери на живота евробюрократите един ден да посегнат и на мусаката. Подобни страхове едва ли са плод на излишна мнителност, след като унифициращите стратегии и практики в еврозоната отдавна са засегнали продукти като домати, краставици, плодове и пр. Това емблематично за Балканите и Ориента ястие все още е подвластно на артистичното регионално многообразие относно използваните продукти, тяхната подредба в тавата и крайния вкус, поради което евробюрократите биха се изправили пред сериозни изпитания, ако някой ден решат да концептуализират правилната европейска мусака.
 Ако все пак бъдат направени опити в тази посока, възможно е да се надигне мощно балканско движение в защита на мусаката и най-вече на правото всеки да си я реди и пече, както му харесва. Така традиционно враждебните помежду си балканци могат най-после да се обединят заради обща кауза и в един глас да извикат: „Долу ръцете от мусаката!”

Според достоверни слухове, които все още не са потвърдени от никакви архивни източници, по време на разговорите между Чърчил и Сталин за подялбата на Балканите, английското разузнаване между другото било подшушнало на сър Уинстън, че гърците си редят мусаката на пластове, докато при българите, сърбите и румънците под заливката цари хаос. Не е ясно дали и доколко това секретно донесение е упражнило влияние при окончателната редакция на онази историческа салфетка, върху която двамата властелини са договорили следвоенната подялба на Европа, но не е изключено то да е добавило свой контур при разкрояването на балканската карта. Със сигурност мусаката е представителен елемент от националните манталитети на балканските народи, тя носи специфична информация за техните антропологични особености и поради това е важно да се познава и отвътре.