Гергьовден

Всяка година на 6 май е денят на свети Георги - покровител на овчарите и стадата, а също така и на войниците. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).

Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на свети Георги. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве.

Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Клането става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.

На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.
След обяда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.