Пуйка

Малко известен факт е, че тази птица да се отглежда по българските земи още от XVI-XVII век и има обособена порода „черна новозагорска пуйка”, но истината е, че нейното месо не е било типично за родната кухня, за сметка на пилешкото и патешкото. Донесена у нас от пътуващи източни търговци, които разнасяли из Стария свят новооткрити екзотични подправки, зеленчуци и животни от Персия, Китай и Индиите, пуйката доскоро не успяваше да стане част от нашето ежедневие, въпреки обилното си, вкусно и нетлъсто месо.
Четири века по-късно социокултурни и хранителни тенденции отвъд океана отново превземат Стария свят. Едва ли можем да си представим американски семеен филм без празнично осветен дом, в чиято кухня кротко се пече голяма пълнена пуйка, сервирана после на красива маса, около която са се събрали блудни синове и всеопрощаващи родители.

Интересното е, че всъщност пуйката навлиза масово в американския дом едва през 40-те години на XX век, когато започва нейното интензивно отглеждане във ферми. Тогава са разработени и нови породи с много повече месо, което не е било възможно преди това, тъй като до този момент пуйките са се пасели на стада и големият размер на гърдите би им попречил да се придвижват.
Историци изтъкват и факта, че вероятно на първия Ден на благодарността на заселниците е било поднесено месо от елен или дива патица, а на празниците почти до средата на миналия век предпочитаното блюдо са били печените свински ребърца, приготвяни с различни маринати и сосове.

И понеже пуйката е донесена на Албиона от левантински търговци, които англичаните наричали „турци”, тъй като по онова време почти целият Близък Изток и Средиземноморието били част от Османската империя, тя била наречена “turkey”. Но единствено англичаните смятали, че птицата произхожда от Турция, всички останали, включително самите турци, мислели че тя е донесена от Индия, или поне от това, което по онова време приемали за Индия – Новите или Испанските Индии. У нас тя е позната и под името „мисирка”, чиято етимология води до арабското наименование на Египет.
След дълги странствания из цяла Европа и Азия пуйката отново се завърнала в Америка, пренесена от колонизаторите в Нова Англия и Вирджиния, за да стане няколко века по-късно любимото ястие на цял един континент.

Обичайно в САЩ и Канада пуйката се пече цяла в продължение на дълги часове, пълнена или не, докато готвачът приготвя гарнитурата, която най-често се състои от печени картофи, брюкселско зеле, пащърнак и боровинков сос. Класическият пълнеж за пуйката се прави от овесена каша, кестени, салвия и лук, като може да се добави и някакъв колбас. Друг любим начин за приготвяне е пърженето в маслена баня на късове месо, като това е характерно най-вече за южните щати. От пуйка могат да се приготвят и кайма, различни колбаси и шунка.