Мунг бобът не е само за кълнове

Разнообразието на азиатските бобови растения, използвани за храна е огромно. Сред тях род Vigna изглежда допринася най-много за богата кулинарна таксономия. Папуда, урад и адзуки са едни от най-популярните, а за да се допълни този ред се нарежда и мунг бобът. Той произхожда от Индия, но дребните му зрънца с лъскава зелена обвивка и бледожълта вътрешност още преди 3000 години са пренесени в Китай и Югоизточна Азия. И в трите района се развиват изобретателни начини за използването на богатите на протеини, но и на нишесте бобчета.

В Индия ги обичат без обвивката и разделени и често ги готвят на традиционните за субконтинента дал ястия. Смлени на брашно те са и основен продукт за някои плоски хлябове и палачинки.

Макар и много близък до адзуки, мунг бобът доста по-рядко се използва за десерти, но все пак в Китай някои от сладкишчетата с отпечатани отгоре думите за дълголетие или хармония, които се приготвят за Празника за средата на есента, са с подсладена бобена паста. От зрънцата се прави и сладка каша, а се използват и за пълнеж на пелмени от лепкав ориз.

Обичайното приготвяне на мунг боба в бившата Поднебесна империя обаче е свързано с неговата жизнена трансформация. Кълновете, които може да прорастнат от семенцата само за 24 часа, са повече от обичаен зеленчук за многото китайски ястия в уок, били те вегетариански с месо или пък с морски продукти. В същата ситуация са и Тайланд и Виетнам. Западният свят пък ги смята за идеална добавка към салатите.

И в трите споменати държави конкурентът в покълновата роля на зеления боб е соята. Тя обаче не може да го измести от другото му приложение. Извлеченото от мунг зърната нишесте се използва за произовдството на фините и прозрачни нудъли, които на английски често се наричат целофанени или стъклени. Те не се варят и се нуждаят само от няколко минути в гореща вода преди да станат част от богати азиатски стър фрай гозби, супи или пък част от плънката на пролетни рулца.