Есента и зимата са сезоните на праза

Това издръжливо и едро растение принадлежи на семейство Alliaceae (Лукови) и е братовчед на лука и чесъна. Макар и доста пораснал представител на фамилията, вкусът му е значително по-деликатен от този на силно ароматните му роднини. Смята се, че произлиза от източното Средиземноморие. Намерени са текстове, според които празът е бил използван в Египет и Месопотамия още през второ хилядолетие пр. н.е., а други изследвания го пращат чак в четвърто.

Смята се, че празът е бил много ценен в древен Египет. Според една история, когато фараонът Хеопс искал да изрази признателност към някой от жреците, той го дарявал, освен с други ценни неща, и със солидно количество праз. Празът е присъствал и в даровете, поднасяни на боговете на сенките и съня, и изображението му се среща често в погребалните фрески.

Гърците и римляните също са използвали едрия зеленчук. Най-вероятно те са виновни за разпространението му в цяла Европа, където той се отглежда вече толкова векове. Измежду римските почитатели на праза е бил император Нерон, който редовно си хапвал най-вече супичка с представителя на семейство Лукови.

Римляните пренасят праза и в Англия, където по-късно той става национален символ на Уелс. Всяка година в деня на свети Дейвид на 1 март хората закичват шапките си с него. Легендата разказва как въпросният светия заповядал на уелските войници да закичат шлемовете си с лука, за да се отличават от врага в една историческа битка срещу саксонците.

Вероятно растението се е появило по нашите земи още преди турско робство, защото на някои средновековни български стенописи се среща зеленчук, който много напомня на него. Това е доста възмжно, като се сетим как римляни и гърци са разпространявали праза из цяла Европа. Другата теза е, че турците са пренесли този вид лук по нашите земи, макар да не е ясно как точно.

Празът може да бъде намерен по пазарите и в магазините почти през цялата година, като най-популярен е през есента и зимата. Избират се стръкове с чиста бяла част без петна и загнивания и купуващият трябва да се увери, че краят му е прав и не по-широк от 4 см в диаметър. По-едрият праз има груба структура, жилав е и не е толкова приятен за хапване. Горните листа трябва да бъдат зелени, хрупкави и да изглеждат свежи. Най-крехък е по-дребният до среден размер праз.

Празът е богат на витамините С и В6, както и на микроелементите магнезий, мед и калций. Смята се, че е полезен за храносмилането, действа добре на сърцето и има пречистващо въздействие върху организма. Препоръчва се и като профилактично средство срещу атеросклероза.

Този зеленчук увира бързо и ако го преварим, става лигав и мек. Хубаво е да знаем, че празът задържа добре топлината и продължава да се готви дори когато е свален от огъня.

С по-мекия си и по-сладък вкус от обикновения лук той внася нежен нюанс в рецептите, без да доминира останалите вкусове. Може да замести роднината си в почти всички рецепти и често се сервира като гарнитура. За най-апетитна се смята бялата част, а зелените листа най-често се използват в супи и задушени ястия. Суров и нарязан на ситно се слага в салати, може да бъде леко сварен и маринован и да се сервира като предястие или да се задуши.

В българската кухня традиционните сарми с кисело зеле не могат без праз. Да не говорим за зелници, лучници и други нашенски специалитети, в които той играе главната роля. В Европа го използват за по-сложно звучащи ястия като например прословутата френска супа вишисоаз . Белгия и Шотландия също са известни с рецептите си за супи с праз, а присъствието му в Уелс далеч не се изчерпва със символичното значение и той намира достойно място и в кулинарията.

Без значение в какъв вид празът е едно от удоволствията на зимата - не пропускайте да му се насладите и да отпразнувате с него някой от поредицата предстоящи поводи за тържества.