Зелен таратор

Вкусната история на Ваня Иванова

Когато ме питат за любимо ястие, винаги се връщам в детските спомени и филиите с лютеница, масло и захар или пък шипков мармалад. Все пак вкусът от детството е онзи, който търся всячески, а не откривам, дори ако се храня с изброените по-горе "деликатеси". Днес мажа филия домашен квасен хляб с тахан, но магията на този любим вкус вече я няма. Свикнах. Обичам и зеленчуци. Под всякаква форма: цели, нарязани, пасирани, на супа, в салата, запечени, в хляб.

Последното ми откритие беше сурова зеленчукова супа, която нарекох зелен таратор. Чудна беше тази супа - прави се за 15 минути, няма никакви тенджери за миене, а вкусът е лек, свеж и много пролетно-летен. Приготвям я вместо салата, гарнирам я с тахан за повече гъстота (така вече е зелена крем супа), сипвам в купички и поднасям със свеж лимон и запечен сусам. О да, чудно вкусна е, но защо избрах да ви разкажа за нея, ще разберете сега!

Беше 2 часа следобед, тъкмо моето време за обяд. Слагам покривка на масата, купичка със супа, лъжичка, салфетка и се суетя наоколо. И както е прието в семейството, обядът не може да протече на спокойствие, ако котката не присъства на него. Като послушна котка, тя обича да седи на столовете под масата и да разкъсва покривката конец по конец. Но явно в този ден покривката й е безвкусна, затова скучаещата маца се е вдъхновила да види какво се случва отгоре върху импровизирания й "покрив" - масата. А там самотно си стои купичката ми със супа. И понеже стопанката не я наблюдава, котката събира смелост и опитва супата. Ами, хубаво, но опитването прерасна в шумно облизване, а когато аз се обърнах и я видях как сладко-сладко сърба супичка, ми стана мило и драго (не за нея, а за обяда ми!), затова взех котката, сипах й супа в отделна паничка и я подканих да остави обяда ми на мира.

Гледката "бяла персийска котка, лочеща гъста зелена супа с настървение, чийто краен резултат е бяла котка с голяма зелена брада", може да докара всекиго до петминутен смях, но за мен по-важно беше, че супата беше оценена високо и от претенциозната ни гурме котка, ядяща само един вид гранули. Оттогава тази супа не е просто "пасирана салата", а наше любимо пролетно ястие, както и разнообразие в котешкото меню. Не че съм искала да храня котката с авокадо и краставици, но в никакъв случай не я лишавам от привилегията да яде човешка храна!