Пиле в римски сос

Какъв е вкусът на Рим

от Росица Стелиянова

Преди няколко години бях в командировка с колеги в Рим. Пристигнахме привечер и горяхме от ентусиазъм по-бързо да се впуснем по калдъръмените улици на древния град и да поглъщаме с очи онези прекрасни монументи, които често са спирали дъха ни в туристическите брошури. Знаехме, че на следващия ден ни предстои тежка работа и имахме само няколко часа, през които можехме да разгледаме града. Хотелът ни беше на една от централните улици и лесно намерихме правилните улички, за да видим фонтана "Ди Треви", площад "Бернини", Пантеона и Колизеума.

Не усещахме умора, но скоро вечерта ни подкани да прекратим разходката си и да потърсим място за вечеря. Когато си за пръв път в Италия това, което ти се иска да опиташ, са оригиналните пица, спагети или лазаня - сякаш очакваш да вкусиш нещо по-различно от предлаганото в множеството пицарии в България. Затова и тръгнахме да търсим пицария. Сетивата ни бяха нахранени с древната история и величествената красота на Рим, обаче стомасите ни се бяха свили и искаха своя дял от прекрасната разходка. Попитахме няколко минувачи къде можем да вечеряме с италианска храна и те ни упътиха към малките полутъмни улички, в които до този момент се притеснявахме да влезем, за да не се загубим. Но какво беше очарованието ни, когато навлязохме в този непознат свят на малки уютни ресторантчета, ухаещи на риган и босилек, с карирани покривки и колосани бели кърпи. Вече нямахме търпение да опитаме дълго мечтаната пица.

Ресторантът, който избрахме, беше с три масички отвън, на една от които седнахме и нетърпеливо поръчахме няколко вида пица. Разбрал обаче, че гости на ресторанта му са чужденци, от вътрешността излезе самият готвач, с бяла престилка и висока готварска шапка. Той беше възмутен от нашия избор и настоя да пробваме специалитета на заведението.
- Какво представлява ястието? – попитах, малко изнервена от това, че не ни носи пицата.
- Нещо прекрасно, винаги ще помните Рим, ако го хапнете. Пиле с римски сос. Perfetto! Superiore! – превъзнесе се той.
Десетина минути по-късно пред нас сервираха дълбоки чинии с късчета пиле и нарязани камби в сос, който ще накара и най-злоядият човек на земята да прояде. Към ястието поднесоха и топъл домашен хляб с каничка бяло вино. Не бях опитвала нещо по-вкусно. Готвачът се оказа прав – никога не забравих това мое първо посещение в Рим и пилето с римски сос, което разби представите ми за италианската кухня завинаги.