На един дъх

Романът „Може и без хайвер“ разказва за дръзките авантюри и изисканите готварски рецепти на Томас Лийвен, таен агент по неволя на четири правителства. Световният бестселър от Йоханес Марио Зимел се публикува за пръв път на български език в изданието на Gourmet Publishing. Това без съмнение е най-увлекателният и забавен шпионски кулинарен трилър на всички времена.

Житейските обстоятелства отвеждат далеч от скъпия му Лондон Томас Лийвен - любимец на жените, пацифист и гурман - и той е принуден против волята си да работи като таен агент на цели четири държави: Англия, Франция, Германия и Съединените щати - преди, по време и след Втората световна война.

Книгата включва рецептите за изисканите менюта, които Лийвен приготвя за своите приятели или понякога за враговете си по време на разнообразните му авантюри. Макар кулинарната част сякаш да живее свой собствен, независим живот в романа, умението на Лийвен да приготвя с удоволствие вкусна храна решава в благоприятна посока немалко от сложните ситуации, в които го вкарва животът. Защото да си топ шпионин по време на Втората световна война и в периода след нея е твърде сложно и тежко, особено ако си заклет пацифист.

Оценяван единодушно като литературно съкровище, романът “Може и без хайвер” (Es Muß Nicht Immer Kaviar Sein) на Йоханес Марио Зимел става международен бестселър през 60-те години на ХХ век, малко след като е издаден за пръв път. През 1961 по него е създаден игрален филм, а през 70-те романът има и телевизионна адаптация в серии, всяка от които завършва с кратко готварско шоу! Чести са сравненията с Джеймс Бонд на Ян Флеминг и с романите на Джон льо Каре, но творбата на Зимел е още по-богата, и то не само заради интересната кулинарна част. Цялата афера е разказана с леко хумористичен и непочтителен тон, а и главният герой наистина, ама наистина не иска да има нищо общо с тайните служби, правителствените институции или с убийствата. Години наред той е изобретателен таен агент изцяло против волята си.

За нещастие на Томас Лийвен и за радост на читателите капризите на съдбата и вроденият му талант го правят подходящ за вербуване от шпионските организации на държава след държава. Той трябва да измисли не само как да оцелее в тази смъртоносна шпионска игра, но и как да се измъкне от отвратителните каши, които правителствата забъркват помежду си и за своите граждани - и то без да прибягва до насилие. Как точно Лийвен успява да надхитри своите германски, британски, френски и американски висшестоящи, а същевременно да спаси много хора, и то чрез методи, отговарящи на собствените му представи за морал и чест… точно това изгражда един от най-забавните и оригинални шпионски трилъри в световната литература.

Двете страсти на Томас са готварството и жените, така че най-критичните моменти в живота му неизменно са свързани с едното или другото, а често и с двете. На 4 септември 1940, например, меню състоящо се от запечена лучена супа, телешки медальони в сос мадейра и фламбирани палачинки улеснява превръщането на Томас Лийвен - доскоро най-младия частен банкер в Лондон - в умел фалшификатор на паспорти. “О, чудо невиждано, а пък аз не мога и не мога да разкажа нищичко от това в клуба си!”

Кулинарните авантюри на Лийвен са разказани с интересни и внимателни подробности, с каквито са изпъстрени и шпионските му премеждия, като дават възможност и вдъхновение на читателите да приготвят всяка от рецептите. Колкото до жените, е, накрая той среща онази, единствената... Но това ще разберете сами, когато прочетете този увлекателен шпионски кулинарен трилър.

На страниците на своя роман Зимел обявява, че историята е основана на действителни събития и герои. Каква е истината - нека всеки почитател на романа да реши за себе си.

Купете Може и без хайвер

Със своите брилянтно разказани романи, характерни с непреходна актуалност и обществена значимост, както и с детските си книги, роденият във Виена и живял в Цюрих Йоханес Марио Зимел (1924 - 2009) се нарежда сред най-успешните съвременни автори в света. Книгите му са издадени в 40 държави. Носител е на Почетния кръст на Австрия първа степен за наука и изкуство, а през 1991 е удостоен от ООН с награда за върхови постижения в писателската общност.

Романът “Може и без хайвер” е разделен в две книги за удобство при четенето. Двете книги са свързани, поотделно те не изграждат самостоятелна смислова и художествена цялост.