"Козле" е мандра и ферма между Рила и Пирин
Козле звучи хем мило, хем вироглаво, но без съмнение симпатично. Така са нарекли своята мандра за козе сирене Тодорка и Иван Мутафчиеви от Банско – самите те много симпатично семейство. Малката им мандра е в Разлог, до реката, а фермата с козите – до Банско, точно където планината започва да се дипли нагоре.
Семействата, които имат своя неголяма ферма с животни и от млякото на собствените си животни правят сирене, при това с всички разрешителни, са по-редки птици от царските орли в България. Не защото няма желаещи, а поради недомислените и тежки, все още, законови изисквания. Въпреки немалкото работни групи и кръгли маси за момента все така липсва добре действаща наредба, която да отговаря на истинските нужди на по-голямата част от малките семейни производители. Всъщност едва отскоро съществува определение на понятието малка семейна ферма.
Фермата
Така че начинанието на Иван и Тодорка е уникално, колкото и да е традиционно и съвсем логично за района им. Самата козеферма, създадена през 2009, също е единствена от този вид – тунелна, като голяма палатка. „Питаха ме дали цирк ще правя тука“, смее се Иван. Става дума обаче за здрава и качествена френска конструкция и платнище с десетгодишна гаранция. „Отидох да я узаконявам, а от администрацията ме отрязаха - това не можело да стане в България. Показах снимки - как във Франция гледат крави, овце и кози именно в такива конструкции. И в крайна сметка я узаконихме.“
Козите, около 150 животни, са главно от местната дългокосместа порода – дават малко мляко, но пък с ненадминато качество, което веднага се усеща в аромата и вкуса на сиренето. Още повече, че през мандраджийския сезон животните пашуват свободно и се хранят в подножието на Пирин с мащерка, кантарион и други ароматни и полезни билки. Със своите животни семейство Мутафчиеви членуват в Асоциацията за автохтонни породи кози в България. „Работата никак не е лесна“, споделя Иван. „Важно е животните да са елитни и селекцията трябва да се прави от експерт. А добрият подбор изисква средства и най-малко 5-10 години време. При това независимо дали дават по 1 л мляко дневно или по 4 л козите се гледат при еднакви условия.“
Част от територията около кошарата е превърната във весел стопански двор – гъски тичат и крякат, кучета лаят, зайци мърдат муцунки, малки ярета лежат върху сламата като в библейските ясли – място, пълно с живот. Фермата произвежда собствен фураж за зимните месеци: имат 56 дка ливади за сено и посеви с царевица, пшеница, ечемик. Скоро завършва двугодишния период на конверсия към биологични култури, което ще позволи и млечните продукти да бъдат сертифицирани като био. „Но и сега сиренето ни е биологично чисто“, обяснява Тодорка, „защото при нас няма никакви изкуствени торове, никакви химикали, никакви хормони не даваме на животните и продуктът е съвсем натурален.“
Мандрата
Всъщност „Козле“ е вероятно най-малката мандра в страната ни – капацитетът й е едва 400 литра дневно и е посветена само на два асортимента: чудесно прясно козе сирене, което е голяма рядкост, тъй като срокът му на годност е едва 20 дни. Другото, отлежало два месеца зряло козе сирене, е продукт със специално качество и прекрасен вкус. Не е чудно – Тодорка и Иван са предприемчиви хора, чиито приоритет обаче е да предлагат чисти и вкусни сирена, с които да се гордеят. Неслучайно при производството им те изобщо не обезмасляват млякото.
Това е едва първият етап от бизнеса, за който фермерите-мандраджии си дават сметка, че е съвсем в началото. Тодорка и Иванка разказват, че тръгнали с нагласата да се регистрират по наредба 26 за директни доставки, само че бързо открили, че тя е неприложима за тях – така решили да създадат малка мандра в Разлог, на собствена земя. „В която и институция да отидехме, първата реакция беше, че не може да е толкова малка. После, в процеса на разговора, нещата се изчистваха. Дълго преодолявахме БАБХ. Е, в течение на регистрациите, имаше забележки за пропуски, които отстранявахме. Никой допреди нас не беше пожелал да прави такава малка семейна мандра, която да отговаря на всички европейски изисквания. В интерес на истината имахме късмет и случихме на мислещи хора на всички нива. Сега на четири-пет места в страната вече работят по нашия проект – защитили сме го, проправили сме пътя и го даваме на всеки, който би желал да го използва.“
Вторият етап за „Козле“ ще е свързан с производство на козе масло, за което също имат лиценз и което е уникален продукт – и като вкус, и като здравословни качества. Инсталацията вече е готова, а продуктът ще се прави от суроватката, отделяща се при подсирването. Тя е все още доста маслена, а производството на суроватъчно масло е обичайна практика по света. Инвестицията вече е направена и при все че потенциалното количество масло едва ли ще ли ще я направи рентабилна, то ще разшири асортимента на мандрата, което е важно от търговска гледна точка. По-далечните планове са линия за прясно мляко и оборудване за кашавал, но първата цел е поне засега да покрият вложенията си.
Хората
Казано е, че човек се познава на път. Тодорка и Иван Мутафчиеви от „Козле“ са от онези българи, познанството с които е истински обнадеждаващо. Тъй като имах удоволствието да прекарам с тях пет дни на световното изложение на Slow Food в Торино и още три денонощия на път, искрено вярвам, че ако са повече хората с тяхната всеотдайност, любознателност, предприемчивост, положително мислене, весело настроение и трудолюбие, няма начин страната ни да не тръгне към по-добро. Тодорка е с две висши образования – инженер-химик и психолог, а сега – главен мандраджия. Специалността на Иван е мебелен инженер и той десет години е бил управител на фабриката за дървени играчки в Ябланица, която успешно произвеждала и изнасяла за големи държави. Докато не били разбити от несломимата китайска конкуренция с тройно по-ниски цени. Но пък Иван бил възприел от свои американски партньори убеждението, че човек трябва да е предприемчив и да е готов да започне нов бизнес. Така стартирали с фермата и мандрата.
Всеки ден започва в 6:00 часа и приключва в 11:00 вечер. Но Тодорка и Иван работят с видимо удоволствие и са доволни от резултата. А и производството в мандрата е само от май до октомври. В този активен сезон им помага и 16-годишният им син Георги, който е особено ценен с уменията си да поддържа сайта и фейсбук страницата на „Козле“.
Разговорите с Тодорка и Иван са интересни и полезни. Двамата са обикаляли и наблюдавали как се произвеждат по света сирена от сурово мляко с неповторими качества. Експерименти, които не могат да си позволят в мандрата, правят у дома – например козе сирене по някогашния тертип. Подсирва се току-що издоено мляко на температурата на издояването, 34-35° С - направо му се добавя маята, слага се в цедилника и се закача, за да се отцежда само – от вечерта до сутринта. Иван разказва, че когато „забрави“ такова сирене в хладилника, то хваща плесенна коричка, под която сиренето е „просто неописуемо вкусно“. Но да се узакони този или подобен продукт е невъзможно. Говорим с тях и колко време е изгубено по отношение на традициите и колко воля и инициатива трябват, за да бъдат възродени. И как много българи биха имали успешен малък бизнес, свързан с производство на традиционни занаятчийски храни, ако им се създадат легални условия за това.
Всъщност Тодорка и Иван Мутафчиеви произвеждат своето сирене също по най-традиционния начин – от току-що издоено пълномаслено мляко. Но пастьоризирано, както повелява законът. Закономерно сирената „Козле“ са сред най-добрите продукти на пазара ни и производителите им има защо да се гордеят с тях.
В София може да ги намерите в магазините Биомаг и Delikatessen, а във Варна - в Закускария. Но имайте предвид, че прясното козе сирене е сезонен продукт и през зимата не се предлага.