През прасковите към морето, романтиката и сладкишите

HEXA #FDBFB7 и RGB 253|191|183. Това са кодовете на прасковения цвят и той е един от водещите в колекцията прет-а-порте за сезон лято 2015 на Диор. Тези дрехи може да са доста скъпи. Затова нека ядем плодовете с този цвят.

За Prunus persica, за прасковите на по-обикновен език, се смята, че идват от Китай. Повечето са кръгли, но има и плоски. Някои се делят от костилката, други не. Съществуват такива, които са без мъх, наричани голи праскови или нектарини. За хранителните стойности, за вкусовите качества, за благоприятните свойства на тези плодове може да се намери достатъчно информация. Например, че те имат много калий, че лекуват депресия или че са афродизиак.

Прасковата е чест участник в натюрмортите. Така тя си е извоювала достойно място и в изобразителното изкуство. Дано художниците са изяждали плодовете след рисуването, защото иначе би било доста жалко.

Също можем да си припомним повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“, както и прочутия филм и театралните пиеси, вдъхновени от нея. Ровейки по-задълбочено, ще открием разказ на О. Хенри, озаглавен „Праскови“. В него героят се опитва да намери от плодовете за любимата си през нощта в малко английско градче. Преминава през това изпитание, за да докаже любовта си. В България този проблем би бил по-малък, поне в някои части на годината.

Изобщо връзката на прасковите с романтиката е голяма. Френският кулинарен творец Огюст Ескофие се вдъхновява от оперната певица Нели Мелба и създава известния от повече от век десерт Peach Melba, в който освен варена в сладък сироп праскова има ванилов сладолед, сметана и малинов сироп. Писателят Жюл Ренар пък казва: „Сърцето на жената е като костилка на праскова. Захапваме и изведнъж си чупим зъбите.“ Ако не сте сигурни в чувствата си, по-добре се ограничете с консумация на плодове.

Ако сте пътували за морето преди появата на магистралата, със сигурност сте виждали през лятото, около Нова Загора и Сливен, цветните сергии, отрупани с праскови. Най-различни видове се шареха на метри от шосето. Понякога даже в опасна близост до него, подмамвайки ви да спрете и да купите тези дарове. Колоната от щандове се простираше до Петолъчката и разнообразяваше безкрайното чакане в задръстванията. А дали пък задръстванията не бяха предизвикани именно от тези, които искаха да опитат перлата в короната – халето, сорт, който излиза в края на август и е с плътен вкус, златистожълта до червена месеста част и отделяща се костилка. Той заедно с глохейвън и редхейвън са водещите продукти за Долината на прасковите, в подножието на Балкана.

Прасковите около Сливен са се превърнали в един от най-важните земеделски сектори. Хората ги почитат толкова, че в едно село от областта, Гавраилово, от 2002 г. има ежегоден празник „Златна праскова“. Наблюдава се обновление на масивите с праскови, както и съюзяване на част от производителите в организации. Не се знае какъв ще бъде ефектът от подобни инициативи. Ще цитирам "Основни дилеми на развитието на Сливен", една лекция в местната областна управа на писателя Атанас Славов:
„Трябва да се приватизира летището.[…]Садят огромни площи с праскови, които няма да има къде да се продават, ако не се подаряват на безценица. Когато Сливен се сдобие със стопанско летище, може да се бере в пет часа сутринта и в седем часа краставиците, прасковите[…] ще са на пазаря на град Виена. Така както в Ню Йорк купувам брани сутринта плодове от Южна Америка и в Париж купуват кроасани, печени в една френска пекарна по долината на Хъдзън[…]“

Тази философия отстъпва място на идеята храната да измине най-кратък път преди потребителя. Появяват се пазари, предлагащи стоки директно от производителя, близо до района на произход. Както се казва, истината е някъде по средата. Където е изпълнимо, е хубаво храната да изминава малко разстояние, в други случаи това е по-сложно и дори по-скъпо. Идеята на Атанас Славов изглежда екстравагантно, но отговаряше на идеала му за един космополитен свят. Вместо с летище може например да се започне с отваряне на обещаното тържище до новата магистрала или да се реализира идеята за еднодневни трудови договори за сезонни работници.

Славата на Долината на прасковите расте и пример за това са продавачи на пазарите в София. Те опитват истерично да ни убедят, че всичките им праскови са от Сливен. Това се случва дори в периоди, когато там праскови доста трудно се срещат или се срещат, но под формата на цъфнали овошки или компоти.

За финал и за да се гмурнем във вкусното море от рецепти, е важно да знаем, че не е задължително прасковите да се ядат само сурови. В по-крайните и експериментални гастрономически опити се срещат като гаспачо с босилек, печени, пълнени с ориз или като пълнеж за месо. По-консервативните читатели ще успокоим: прасковите се поддават и на други интересни начини на готвене. Освен класическото „затваряне в компоти за зимата“, от тях стават хубави сладка, ракии, а сладкишите са неизброими. Карамелизирането им е любимо занимание, а смесването им с млечни продукти – незаменимо удоволствие!