Морски рак десетокрак

Едно от животните, които е най-вероятно да срещнете на морския бряг, е кривият рак. Кривите раци вървят настрани, защото такава е посоката, в която са извити краката им. Това им позволява да се шмугват в малки дупки и процепи, за да стоят далеч от острозъби риби и по-големи раци, които често си съставят вкусно меню с основен ингредиент крехко рачешко месо. Има ги в какви ли не форми и размери и могат да се открият под камъните и между изхвърлените на брега водорасли. По размер варират от големия средизимноморски кафяв рак, който може да нахрани няколко души, до малките крайбрежни рачета, които стават само за супа. Те са велики пътешественици и изминават стотици мили годишно между полетата, където се хранят, и местата, където хвърлят хайвера си. Така че раците често могат да бъдат намерени и доста далеч от брега.

Всички раци имат по десет крака, два от които са се превърнали в огромни щипки с широк обхват, използвани за улов на храна и за бойни подвизи. Раците са ужасни завистливци и побойници. Те като че ли никога не са доволни от онова, което имат. Дори със сочен червей в устата по-големият рак ще се опита да открадне вечерята на другия. При безбройните си битки често губят една от щипките си.
Мекото тяло на раците е защитено от външна черупка, наречена екзоскелет. За жалост тази обвивка не може да расте. Но една мека черупка нараства вътре в обвивката на рака. От време на време ракът става прекалено голям и трябва да се освободи от старата си черупка. Този процес се нарича преместване, продължава само няколко часа и е много опасен момент за рака, защото той остава без основното си защитно средство. Новата черупка е по-голяма от старата, но е по-мека и се втвърдява напълно едва след известно време. Докато черупката му е мека, ракът се крие и се старае да остане незабелязан.
Тези раци с меки черупки, известни на английски като soft-shell crabs, се считат за голям деликатес и могат да се ядат цели. Месото на женските е по-сладко, но те са по-дребни и месестата част в щипките им е по-малко.

Най-добрите раци за ядене

Тялото на тези едри кафеникаво-червени раци може да надмине над 20 см. Те имат могъщи щипки, които са способни да раняват доста неприятно, но съдържат голямо количество прекрасно месо. Обикновеният рак обитава атлантическите брегове и част от Средиземноморието. Това са най-добрите раци за варене и сервиране студени с майонеза. След сваряване месото от щипката може да се извади цяло, да се подправи с дресинг, съдържащ сос уорчестър и табаско и да се поднесе в чаша като коктейл. Черният дроб и хайверът на тези раци също са много вкусни. Черноморската разновидност на пагура е с по-малки размери – рядко надхвърля 10-12 см и месото му е съвсем малко, но пък това в щипките е истински деликатес. Те живеят в приливно-отливната зона и нощния им улов е едно интересно приключение.

Размерите им са наистина внушителни. Възрастен мъжки рак от този вид може да достигне тегло до 12 кг и ширина 1 м. Триъгълните им тела са яркочервени отгоре и бледокремави от долната страна. Всички части имат чудесен вкус - от месото на тялото до плътта в тънките щипки и дългите подвижни крака. Месото на кралския рак често се консервира и за разлика от това на други видове то запазва качествата си и е много ценено. Най-добрите идват от Аляска, Япония и Русия, където са известни като камчатски раци.
Сладкото, сочно месо на раците е с богат и плътен вкус, така че има нужда от съвсем лека обработка. Свежите вкусове му подхождат повече от кремообразните сосове. Изваждането на месото от черупката е трудна работа, но резултатът си заслужава усилията.