Физалис

В края на септември - началото на октомври в храсталаците край реките или по други влажни гористи места се появяват странните, напомнящи червени китайски фенери плодове на едно интересно растение - мехунка Physalis alkekengi. Въпреки че части от него се използват в народната и официална фитотерапия, растението е отровно. Това не важи за други представите¬ли на рода Physalis.

Растенията от този род принадлежат към семейството на картофа, домата и тютюна - сем. Kартофови Solanaceae . Те наброяват около 70 вида, като двайсетина от тях са с приятни и ядливи плодове, отглежданите са 4-5, а на българския пазар засега се среща само един - перуански физалис Physalis peruviana. Възможно е да се намерят семена и за други два - ягодов Ph. pruinosa (подобен на peruviana, но с ягодов аромат) и мексикански физалис Ph. ixocarpa - основна съставка на зелената мексиканска салса.

Перуанският физалис произхожда от Бразилия, но се е разпространил естествено на запад към Перу и Чили, където в планинските области е въведен като култура от инките. Поради невзискателността към условията на отглеждане и толерантността към сравнително ниски температури културният ареал на физалиса се е разширил по всички континенти. В областите с умерен климат се отглежда като едногодишно растение, тъй като загива при продължително излагане на температура под -3 градуса.

Въпреки че е тревисто растение, физалисът изглежда като почти двуметров храст. Листата му са със сърцевидна форма, равномерно назъбен ръб, кадифена текстура и достигат до 15 см дължина. Цветовете са жълти с по едно кафяво петно в основата на всяко от 5-те венчелистчета. Плодовете са жълто-оранжеви ягоди, около 2 см в диаметър, покрити с лек восъчен налеп. Предпазени са с характерната за рода хартиена на вид обвивка, в случая със светлокафяв цвят. Семената са дребни (по няколкостотин в един плод) и могат да запазят кълняемостта си до 3 години.

Вкусът на плодовете е сладко-кисел и се описва, като нещо между домат и ананас. Но не вкусът, а силният, атрактивен аромат е основното достойнство на този плод. Физалисите се консумират свежи или като конфитюри, желета и компоти. Ако се глазират с шоколад или карамел са оригинална декорация за сладкиши и коктейли. Сосове и кетчупи, направени с физалис, са много подходящи за червени меса.

Естествената “книжна торба” на тези плодове ги предпазва от вредители, механични наранявания и им осигурява трайност до 3 месеца след брането, затова при купуването им обърнете внимание на целостта на външната обвивка.

Въпреки тропическия си произход перуанския физалис е напълно пригодна за българските условия култура. За да отгледате собствени растения, отделете дребните семена от плода и ги изсушете. В началото на февруари ги засейте в съдове, подходящи за отглеждане на разсад, и ги оставете на място с възможно най-голямо слънчево греене (при по-слаба светлина младите растения се издължават прекалено). Засадете разсада навън, след като опасността от слани и снеговалеж е отминала. Физалисът е изключително непретенциозен по отношение на качеството на почвата. Най-подходящи са песъчливите и отцедливи терени, а торенето не се препоръчва, тъй като при високи количества хранителни вещества се формира предимно вегетативна маса (листа и стъбла), а цветовете и съответно плодовете са по-малко. Плододаването продължава до първите мразове, при които растението загива.

Възможността за сравнително лесно култивиране в България и несъмнените хранителни качества на този интересен и високо ценен плод могат да направят присъствието му в храната ни по-обичайно и желано.