Новите бургери

На пръв поглед твърдението, че бургерите са на мода, звучи доста смешно. На мода могат да са скутерите и очилата с дебели рамки, но не и питка с кюфте с някой и друг резен домат за гарнитура. Или поне това ни говорят предразсъдъците към качеството на бързата храна и сандвичите, с които цял свят е свикнал до степен да не ги забелязва. Горещите тенденции в храненето обаче се сменят всеки сезон, като носят не само по-ексцентрични и по-екзотични ястия, но и възродени класики. А защо не и комбинация от трите?

Кой точно е продал първата питка с бургер едва ли някога ще се изясни, а може би не е и нужно, по-интересна е историята след това. Раждането и шеметният възход на сандвичите и всяка друга бърза храна съвпадат с бурната индустриализация на Америка, множащите се работници във фабриките и офисни служители, които вече нямат време да обядват вкъщи или да си приготвят кутии с храна, както и с ранното интезивно животновъдство, което пък прави достъпно телешкото месо за всички прослойки на обществото.

За огромно съжаление същата тази революция в производството води до нещастната в дългосрочен план съдба на хамбургерите – предприемчиви господа прилагат най-модерните за времето си практики на индустрията и бизнеса, в резултат на което всички бургери първо започват да изглеждат еднакво, да имат унифициран вкус във всяка възможна точка на земното кълбо, в която се продават, а накрая престават да имат вкус на каквото и да е било. Това, разбира се, в най-добрия случай. А имена като „Макдоналдс” са се превърнали в нарицателно за безвкусна и вредна храна с неизяснен произход. Както и на синоним на промененото разбиране за храна на цели поколения, които трудно възприемат продукти и ястия без много сол, захар и мазнина.

И все пак – въпреки лошото име на бургерите и на сандвичите като цяло, какво страшно има всъщност в едно прясно изпечено, топло хлебче, в кюфте от хубаво месо и в малко зеленчуци? Подобна комбинация е достатъчно добра за средата на забързания работен ден, за пикник, мач и парти някъде навън или дори за семейна вечеря, а последните модни вълни в кулинарията като comfort food, носталгия и наследственост върнаха бургерите в светлината на прожекторите с неочаквани комбинации или изключително качествени продукти като кайма от телета, хранени само с трева или царевица и органични слънчеви домати.

Естествено ресторантите, които предлагат гурме, молекулярна, екзотична, пък и всякаква друга кухня, не остават по-назад.

Ако традициите повеляват един добър хамбургер да се конструира от питка, бургер, лист маруля, домат, резен лук, кетчуп и горчица, то съвременните интерпретации позволяват хлебчето да се замени с английски мъфин или френски бриош, а към зеленчуците да се добави авокадо, туршия от манго, соеви кълнове, рукола или водорасли, събрани някъде по бреговете на Северно море. Чедарът може да бъде заменен от занаятчийски грюер, пепърджак или дори рокфор, особено в комбинация с трюфели и хайвер от сьомга.

Сосовете и добавките също варират от любимия кетчуп и запържения хрупкав бекон до екзотични люти чушки, карамелизиран лук, сос от манатарки, кимчи, конфитюр от бекон и всичко останало, което може да се роди във въобръжението на готвача.

И накрая идва, разбира се, центърът на цялото произведение на изкуството – кюфтето. Освен различните телешки варианти от органични и хранени с трева животни, Кобе и Вагю, бургерът може да се приготви от агнешко с близкоизточни подправки, пуешко, пилешко, тофу, орехи или сьомга.

За щастие глобализацията освен вериги за бърза храна ни донесе и всякакви интересни продукти и подправки, които могат да се открият целогодишно в голяма част от света на относително достъпни цени. Този факт не само е предпоставка, но прави задължителна замяната на индустриализираната бърза храна с такава, приготвена с мисъл и внимание – бургерът може и да не е най-полезният сандвич на света, но със сигурност, приготвен с истински продукти, е много, много вкусен. А безалкохолното може да се замени с една малка добра бира или чаша хубаво вино.

Прочетете целия текст в брой 62 на списание МЕНЮ.

hungryshark.eu