Коледа и скритият смисъл на фолклора

Всяка година в навечерието на коледно-новогодишните празници медиите полагат усилия да съживят чрез словесен образ едни отдавна мъртви битови практики. С леко откривателски тон ТВ-канали, вестници и радио станции съобщават как “на този ден във всеки дом се коли жертвеното коледно прасе” и как “стопанинът отсича дебел крушов пън (бъдника), който се запалва вечерта в огнището и гори през цялата нощ”, как на трапезата трябва да има седем, девет или единадесет постни ястия и непременно глава чесън, мед и т.н. В цялата тази фолклорно идилична образност пулсира едно неосъзнато желание - да се обърне времето, хронотопът на земния делник да спре, за да могат хората да се пренесат в друго времепространство - митично, вълшебно и празнично. Споменатата фолклорна словесност е нещо като парола за това обръщане, поради което тя е едновременно необходима и практически непригодна. Традицията се слуша и гледа, без да се изпълнява. Всеки празник живее в черупката на някакъв мит, а особеност на всеки мит е, че имитира вечност, т.е. няма начало и край.

Ако се разчовъркат атрибутите на коледно-новогодишната ритуалност, ще се окаже, че всеки от тях е стар или по-нов продукт на историята. Първите християни не са празнували Коледа. Празникът Рождество Христово плавно навлиза в християнския календар през IV век, когато римският папа Юлий I наредил сатурналиите да се празнуват “в чест на Божия син” на 25 декември. Именно римските сатурналии са историческият първообраз на коледно-новогодишната еуфория. Самата дума коледа произлиза от римските календи (Calendae) - първите дни на месеца. Наричали ги tristes Calendae (тъжни календи), защото тогава се плащали лихвите. Когато не можели да ги платят, казвали, че това ще стане ad Calendas Graecas (на гръцките календи) т. е. на кукуво лято, защото гърците нямали календи. Оттам е произлязъл и календарът.

Много от другите, смятани за канонизирани от традицията елементи на празника като коледните елхи, фойерверките и шампанското също са относително модерни. Коледната пуйка у нас е нещо сравнително ново. Появява се в началото на миналия век и то в градовете. По селата основен трапезен герой си остава прасето. В Англия акцентът пада върху коледния пудинг и греяното вино, в Германия това е празничният кейк щолен, в Дания ядат печена гъска, а в Австрия, Полша и Чехия на Коледа задължително се поднася шаран. Неизменни са също коледните сладки с джинджифил и канела, както у нас празникът би бил непълноценен без баница с късмети.

Нека добавим още, че датата 1 януари е специална само за западната цивилизация. За повечето хора по света началото на годината е в друго време. Китайската нова година е при новолуние в края на януари или началото на февруари, еврейската е през септември, а в Тайланд е в средата на април. Макар да посрещаме 2014-а от раждането на Иисус Христос, въобще не е сигурно точно в коя година живеем. Няма неоспорими доказателства, че Христос е роден точно в първата година от новата ера, както не е сигурно, че Рим е създаден точно 753 години по-рано или че първите Олимпийски игри са станали точно в 776 г. пр. Хр. Още по-трудно е да се приеме, че светът е създаден на 1 септември 5509 година пр. Хр., както твърди православната църква или през 3761 г пр. Хр., както сочи еврейското летоброене. Нищо обаче не е попречило световната хронология да се построи върху тези дати. Идеята за летоброене от Рождество Христово се е родила в средата на VI в. и лесно е била възприета, но в продължение на векове летописците датират събития едновременно от сътворението и от рождество. Ако едната дата не е точна, поне другата да е сигурна.

Особеност на мита, както вече казахме, е имитирането на вечност, а историческите му напластявания всъщност нямат особено значение. Защото удоволствието от празника е по-важно от неговия смисъл.