Адзуки е боб за сладкиши

По нашите земи бобовите растения твърде рядко се споменават във връзка с десерти, но в Източна Азия нещата въобще не са така. Причината за това са дребните, не повече от 1 см дълги, червени отвън и бели отвътре зърна на адзуки боба Vigna angularis. Едногодишното растение е култивирано за пръв път в Япония преди 6000 години и оттогава е един от основните продукти в местната кухня. По-късно червеният боб е пренесен и в Китай, Корея и Индия, където повече или по-малко го сподиря същата съдба. Забележително е, че традиционно той се използва изключително за десерти, а солените ястия с него са по-скоро изключения. Такива са някои от разнообразните пържени закуски чат в Индия.

Сладките адзуки произведения варират от кифлички и желета до кнедли и сладолед. Обикновено се използва подсладената паста от сварени зърна, която в Япония наричат анко, а в Китай – доу ша. Често пастата от адзуки се състои само от зърната и захар или мед, но понякога към нея се прибавят сусам или пък сварени кестени. Обичайната комбинация в източните десерти е с тесто от лепкава ориз като например в японските дайфуку. Понякога адзуки се поднася и като сладка супа или рядка каша като патжук, която в Корея се яде по време на празника на зимното слънцестоене.

Естествената сладост на адзуки е причината за десертната му функция, но този боб има и други важни свойства като високо протеиново съдържание, добро количество фибри и малко фитинова киселина, която е един от основните проблеми за усвояването на бобовите от хората.

Източната сладкарска адзуки традиция през последните години се пренася и на запад и популярни десерти като тирамису, брауни и фъдж все по-често се приготвят с подсладените бобчета, които понякога изземват функциите и на брашното.

Адзуки се намира сравнително лесно в България, ако наблизо има магазин за био продукти или здравословни храни. Отглеждането му също е възможно, но директното сеене в земята трябва да става поне през май, когато почвата е трайно затоплена.